StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,927
   Потребители: 12,423
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,215
   Точки: 2,668,110
   Съобщения: 171,086
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,721

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Глупак

– Наистина ли това е, което искаш?

– Да. Не желая нищо друго.

– Ти си глупак. – каза Бог и плесна с ръце.

 

Душата му напусна тялото и се разгърна по цялата земя, гола и беззащитна.

Тогава той почувства Болката.

 

Тя гореше като нажежена лава...

Тя разкъсваше като дъжд от отровни остриета...

Тя рушеше като отприщена водна стихия...

 

Безначалната и безкрайна болка, сподиряща човечеството от първата лъжа, от първата несправедливост, от първото безсмислено убийство.

 

Тя нарастваше и се изменяше всеки миг, като същевременно си оставаше същата.

Тя погубваше бавно милиарди души.

Тя Създаваше...

 

 

Тогава човекът разбра.

 

 

***

 

 

– Едно докосване и всичко ще зарасте, ти ще заспиш и ще се събудиш без да помниш нищо.

– Искам още.

– Ти си глупак. – каза Бог и плесна отново с ръце.

 

Времето се разгърна и всички мигове се сляха в един. Миналото и Бъдещето се оглеждаха в този миг-вечност от Настоящето.

 

Човекът изживяваше всеки един живот като свой – всяка сълза, всеки стон, всеки ужас се открояваше болезнено ярко, въпреки неизброимостта на душите, които се сливаха с неговата.

 

Той усещаше зараждащите се вълни на Другите, чиито искри тлееха векове в ледените пустини. Те се сливаха в едно същество, което страдаше хилядолетие след хилядолетие и стоновете му заглъхваха в Нищото.

 

Той усети болката на Последните.

 

 

Човекът проумя Безсмислието.

 

 

***

 

 

 

– Е, стига ли?

– Не.

– Така да бъде. – каза Бог и плесна с ръце.

 

Пространството се сви и Безкрайното стана точка.

 

Болката, рушаща звезди и галактики се сля с неговата.

 

– Ти вече не можеш да се върнеш. Искаш ли да спра?

 

Човекът мълчеше.

 

– Нима след всичко това, ти все още...

– Искам още.

– Защо?

 

Човекът мълчеше.

 

– Добре. – каза Бог и сля душата си с неговата.

 

Тогава човекът усети истинската Болка.

Той съжали горчиво за всичко.

 

Но вече беше късно.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Фантастика
публикувана на: 2014-05-26
прочитания: 200
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход