Всичко му беше като на сън и не вярваше когато другите му разказаха, какво е вършил. Последното което си спомняше беше ударът с плоското на огромната брадва въртяна с лекота от огромното рогато създание.
Всичко започна много преди тази битка, още когато Каел беше просто син на фермер притежаващ малко парче земя и няколко животни в близост до градът. Той нямаше майка, тя беше загинала при раждането му. Сестра му жена по голяма от него с шест години живееше вече четири години сама в отдалечена колиба от града и тях. Препитаваше се предимно с лов и риболов не обичаше заседналия живот както баща си, тя мразеше фермерството и бездействието тя обичаше да язди, да се дуелира, да плава на далеко, да пътешества. Все неща неприсъщи за момиче особено за момиче с красота като нейната, неземна не обикновена, хората казват че граничела с красотата на елфите. Тя и заради буйния си нрав се скара с баща си и се премести да живее сама в гората. „Някой ден жестоко ще съжаляваш за грешките си момиче.“ и казваше стареца а тя му отвръщаше „Така да бъде ако повелят боговете но поне ще знам че сама сам направила избора си.“ .
А Каел не беше като сестра си, беше по скромен по покорен. Обичаше фермерството и еднообразието. Не можеше да се бие не знаеше как да стреля с лък, стигаше му това че може да чете доста добре, гладко ясно отчетливо. Умение което малко хора от Неон имаха. Брата и сестрата бяха различни като деня и нощта но се обичаха и редовно се виждаха в градът.
„Големия щит“ така се казваше една от трите странноприемници в Неон. Там Кая сестрата на Каел ходеше от време на време, да научи какво се говори из града и дали е станало нещо интригуващо. И така тази вечер момичето влезе и седна на бара.
-И това кое не е „сянката“-поздрави я с усмивка на уста бармана „сянка“ така я наричаха понеже никой никога не я виждаше или усещаше, беше безшумна, невидима. И точно заради това всички таяха един страх от нея дали защото беше майстор на меча и лъкът или заради умението и да се промъква безшумно, неусетно...- какво ще бъде тази вечер ?
-Чаша вино от моето.- каза тя с мек и топъл глас и лека усмивка на уста.
-Да не си хванала пак нещо атрактивно днеска? - подсмихна се пълничкия мъж докато и подаваше малка чаша пълна с червена течност.
-Не, просто реших тази вечер да си подсладя малко живота. Инак нещо интересно из града?
-Говори се че скоро щял да минава голям керван на търговци през нашия край, но дали ще се спрат в града или само ще минат никой не знай.
-Какво ще търгуват? Бижута оръжия храна?
Не знам не сам чул нищо повече. Но онези там не са от града.- мъжът посочи една от отдалечените маси на която стояха един младеж една доста по слаба от Кая жена и едно същество вероятно джудже- ниско космато брадато с доста весел нрав.- Може и да знаят нещо повече.
Всичко беше спокойно барът не беше много пълен, но не беше и пуст. Сянката изпи още една чаша вино и се приближи до масата с чужденците.
-Добър вечер- поздрави тя учтиво- Можели да се присъединя към вас.
Младежа я погледна с изненада и докато си отвори устата да каже каквото и да било джуджето отвърна вече развеселено от бирата
-Разбира се госпожице. Не отказваме малко компания а едно хубаво момиче.- секунда по късно Кая срещна тъжния и празен поглед на момичето стоящо срещу джуджето.
-Аз съм Кая.- каза тя като се усмихна леко. Изведнъж и тримата страници ококориха учи колкото в учудване толкова и уплаха.
-Кая?- възкликна младежът.
-Всъщност само така ми викат.- усмихна се тя – Калина ми е истинското име но от даван не го ползвам.