- Лошо, момче, много лошо – мърмореше тихо Куннук, докато разглеждаше изсушените трупове на двата самура. – Настават тежки дни за тайгата и всички, които живеят в нея.
- За какво говориш? Знаеш ли какво е причинило това? – изгледа го Толя недоумяващо.
- Злият демон е излязъл на свобода. Нощес е разбил подземния си затвор. За това земята се разклати така. Казвам ти, момче, трудни времена настъпват. Злото шета из тайгата и прибира душите.
- Нищо не разбирам от брътвежите ти. Какви зли демони? Я стига, дядка. Оная бутилка водка беше само за сгряване. Да не си я преполовил докато му нямаше? Няма демони, няма дяволи.
- Нищо не знаеш ти, момче, нищо – рече тъжно Куннук. – Вие руснаците не разбирате тайгата, не можете да я почувствате. Но тя е жива, тя говори и в нея бродят всякакви духове – и добри, и зли. Сега на свобода е излязъл Арсан-Дуолай - най-злият от всички и тайгата страда. Той отнема душата й.
- Какъв руснак съм аз? – засмя се горчиво Толя. – Не помниш ли, че майка ми беше дъщеря на твоята сестра?
Въпреки че се опита за го прикрие с усмивка, думите на стареца го жегнаха жестоко. Забиха се като нажежено желязо в душата му. Някога онзи презрителен поглед на Светлана, сега и Куннук. Мислеше, че е избягал, че се е отървал от онова усещане на пустота, смяташе, че вече е намерил мястото си сред тази пустош накрая света, където да не се чувства излишен. А то? И тук същото като в огромната Москва. И тук не го приемаха като свои, и тук е чужденец.
Хвърли инстинктивно кос поглед към Светлана. Видя я да сети тихо на нара, навела смутено глава. Май и тя не беше забравила какво се случи помежду им тогава и сега е усетила смущението му при думите на стареца и се е почувствала виновна. Нека! А може би просто си въобразяваше…
- Добра жена беше майка ти – говореше сякаш на себе си Куннук. И все едно изобщо не беше забелязал каква душевна буря предизвикаха думите му, продължи да нарежда – Ама баща ти е руснак. Ти не само носиш неговата кръв, но и той те възпита те като руснак. Заведе те в Москва. Откъсна те от тайгата. Майка ти рано си отиде от този свят. Не можа да те научи на якутските традиции и обичаи. Гледаш на света като руснак, не познаваш вярванията ни. Нищо не знаеш за злите духове.
- Няма духове, дядка, нито добри, нито лоши. Хората са си ги измислили.
- Ами кажи ти, като си толкова учен, какво е изсушило така самурите – рече обидено Куннук.
- А, аз не съм толкова учен. Така се случи, че учих само до трети курс. После се наложи да се върна у дома в тайгата. Нека уважаемата госпожа доктор каже каква е причината.
Светлана се направи, че не забелязва иронията и язвителния тон в думите на Толя, въпреки че вътрешно се сви от болка. Лошото е, че разбираше гнева му.
Стана без да покаже с нищо, че се е почувствала наранена и се доближи до масата, където лежаха безжизнените и съсухрени трупове на хищниците. Огледа ги доколкото можеше на оскъдната светлина на залязващото слънце, която се процеждаше през малкото прозорче на хижата.
- Не знам… - говореше сякаш на себе си. – За пръв път виждам такова нещо. Прилича ми на отдавна мъртво и издъхнало дърво. Странно.
- Скоро и дървета ще има изсъхнали. – обади се старецът отново. - Арсан-Дуолай вилнее из тайгата и отнема душата й. Моят дядо е виждал такива дървета. Огромни смърчове, които стърчат насред тайгата, изсушени от злия дух.
- Хайде, пак почна с твоите духове.
- Толя, не се подигравай на Куннук! – обади се младата жена. – Сигурно в легендата има някакво зрънце истина, което може да ни помогне да разрешим загадката. По-късно ще ни я разкаже. Сега вече е късно да правя изследвания. Светлината не стига. Затова изнесете труповете навън на студа.
Гласът й беше рязък, професионален и не търпеше възражения. Двамата мъже скочиха почти едновременно да изпълнят поръчката, сякаш забравили доскорошния си спор и обида.
- Толя, искам утре рано да обиколиш всичките си капани в околността и да провериш има ли още такива трупове. Събери всички. Огледай внимателно и местността около капаните.
Бяха приключили задълженията за вечерта и седяха край бумтящата печка.
- Куннук, разкажи ни за Арсан-Дуолай – продължи Светлана, след като даде инструкциите си за следващия ден.
следва продължение...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me