- Няма смисъл, докторке – промърмори старецът. – Вие, московчаните, не ми вярвате.

- Хайде, дядо, моля те! – усмихна се кокетно Светлана. – Разкажи ми на мен, пък Толя, ако иска да слуша.

- Е, добре, докторке, само заради теб. Ти си добра жена, а Толя е слепец – засмя се много значително Куннук на последните си думи и се изправи. Хвърли няколко цепеници в печката и се заслуша съсредоточено в пращенето на горящите дърва. – Хайде сега, Толя, извади скъпоценната ти бутилка и налей малко.

Ученикът му мълчаливо се разтършува из рафтовете на стената и измъкна зад наредените кутии с провизии бутилка водка. Сипа щедро в едно очукано тенекиено канче, сложи го пред стария якут и въздъхна примирено:

-          Добре, хайде да я чуем най-сетна тази история.

Куннук гаврътна водката на екс, изтри брадата си с опакото на ръката и изсумтя доволно:

- Такааа, това вече е друга работа. Прочистих си гърлото и вече мога да започна. Но ви предупреждавам, че няма да ви разкажа историята за Арсан-Дуолай, ако ме прекъсвате.

- Няма, дядо Куннук, обещавам! И Толя няма да се обажда, нали, Толя?

- Добро момиче – засмя се старецът. – И така… Някога много-много отдавна боговете разделили света на три части. Горния свят запазили за себе си, Средния дали на хората, а злият дух Арсан-Дуолай и синовете му прогонили в Долния свят. Но той, освен че бил зъл, бил и много лаком. Затова често напуснал подземния си дом и излизал да броди из света да хората, като опустошавал тайгата. Бил толкова ненаситен, че изсмуквал живота и вземал душата на всяко живо същество – човек, растение или животно. След него оставали само такива трупове, като тези самури. Тайгата опустяла. Дивите зверове я напуснали. Само мъртвите стволове на дърветата стърчали тъжно из нея.

- Чакай малко, дядо Куннук – обади се Светлана. – Каза, че Арсан-Дуолай нападал и хора. И на тях ли им вземал душата?

- Да. На всичко живо.

- И техните ли тела се превръщали в такива изсушени трупове?

- Така съм чувал от старите хора.

- А някой виждал ли е такива трупове?

- Аз не съм, нито познавам някой, който да ги е виждал. Било е много отдавна. Но историята за злия дух се предава от уста на уста.

- Светлана за какво са всички тези въпроси? – попита Толя, все още скептично настроен към разказа. – Нали е просто една легенда.

- Мълчи и слушай какво говори Куннук. Не питам просто така. Дядо, продължи да разказваш, пък аз после ще кажа какво имам предвид.

- Както вече ви казах, тайгата опустяла от набезите на злия дух и синовете му. Капаните на ловците оставали празни. Нямало и елени или друг дивеч. Всички животни избягали надалеч от Арсан-Дуолай. Подгонени от глада, скоро и якутите започнали да напускат селата си.

Тогава над хората се смилил великия Орой Бурай, повелителя на гърма. Яхнал своя кон, той се понесъл през опустошената тайга, а под копитата на коня се разнасяли светкавици и гръмотевици. Намерил злия дух и го предизвикал на двубой. Започнала битка, но Арсан-Дуолай бил натежал от лакомията си и загубил. Орой Бурай го върнал обратно в Долния свят, където го затворил за вечни времена. С топора си разцепил планината и натрупал скалите върху входа на Долния свят, като го превърнал в затвор, така че Арсан-Дуолай никога повече да не може да излезе на свобода, за да пакости из света на хората.

Освободена от потисничеството и лакомията на Арсан-Дуолай, тайгата постепенно се съвзела и животът се върнал в нея. Животните отново я населили, а скоро и якутите заселили отново селата си.

Но сега злодеят най-после е успял на разбие подземния си затвор и да излезе на свобода и отново сее зло из тайгата – завърши разказа си Куннук с унило изражение.

- Хубава приказка – обади се Толя. – Но какво ни помага тя да разберем какво се случва, госпожо доктор?

- И в легендите има зрънце истина, Толя. И ние ще открием това зрънце и ще решим загадката.

- Щом казваш…

- Не напразно питах за човешките жертви на Арсан-Дуолай. Когато Куннук спомена за тях ми просветна на какво ми приличат тези странни трупове на самури.

- Да не би да си виждала нещо подобно? На мен лично ми приличат на едни мумии, които виждах по телевизията. Но те бяха открити в сухата и безводна Гоби, а не насред тайгата.

- Да, Толя, много си близо – усмихна се младата жена. – Само че и в тайгата са намирани подобни мумии. И аз съм ги виждала.

- Какво казваш, дъще? – обади се старецът. – Нима си виждала някъде такива жертви на злия дух.

- Виждала съм ги в Москва. Преди няколко години на около триста-четиристотин километра от тук геолози правеха проучвания и сондажи за добив на нефт. При монтиране на съоръженията попаднали на три мъртви човешки тела. Били два мъжки и един женски трупа. Изглеждали изсушени и мумифицирани точно като тези самури. На мястото веднага замина екип от университета. Докараха мумиите в Москва, уж, за да им правят изследвания. Но, за съжаление, такива така и не бяха направени.

- Защо, какво стана с тях?

- Нищо. Потънаха в бюрократичната машина, докато ги прехвърляха между факултетите, в търсене на пари за проучването им. Сега са прибрани някъде из складовете на университета, в очакване на по-добре дни, когато ще се намери финансиране.

- Казвах ви аз, че вие, руснаците не познавате тайгата и не я разбирате. Един истински якут, който знае традициите на народа ни, веднага щеше да познае жертвите на злия Арсан-Дуолай. Хайде, стана късно, вече е време за лягане. Утре ще продължим.

Следва продължение…