Различни хора, различни идеали, различни неволи и красоти. Случват се различни неща по различно време, в различните човешки съдби. Прекалено сложно ли е? Или се опасяваш, че подражаваш на някого и те навестяват мисли за еднаквост?! О, повярвай ми, различен си - ти си единствен! Да, ти си човек, и аз съм човек, той и тя също...,но с различен живот! Подобни много - ти неповторим! Аз, тя и той също...!

         Всеки от нас живее свой живот. Дава, взема, моли се, търпи, прощава, обича, мрази, вярва...Пише своята книга - изписана страница, след това още една, и още една...Един живот, един роман. Дотолкова криминален, колкото и романтичен, толкова реалистичен, колкото и фантастичен. Допускаме грешки, ала можем да ги зачеркнем, нали? Драскаме, драскаме...докато не оставим отпечатък от разлято мастило върху белия лист. Та не се ли случва така на всеки писател?! Грешки правим много в живота, някои успяваме да поставим в скоби и да забравим, ала другите, тези от които боли, точно тях затриваме с ярост и тъга! Но все пак не бива да забравяме две велики мъдри мисли: „Всяко зло за добро" и „Всяка сила е постигната с търпение и време"(Балзак). Нужна ни е сила, за да завършим поредната, посинена от мастило глава с целувка. Да запечатаме спомена и несполуката. Защото следващата глава може да бъде много по-добра. Но когато започнем да я пишем, ще пропуснем изтърканата част от страницата, която отразява разлятото мастило, тъй като драснем ли с химикала върху нараненото място, листа ще се скъса. Да, ще лепнем с тиксо, но от всяка кръпка боли...! Учим се от грешките си, мастилото все по-малко и по-малко се разлива, помъдряваме, поумняваме, живота ни опитомява!Влизаме в ролята на жребците....

         Може би си задаваш въпроса как е възможно една тинейджърка да разсъждава по този нестандартен начин, но и аз като всички останали пиша своята книга - живея живота си. Едва на 15 години и аз имам разлято мастило както и  неприятен детски почерк в първите няколко глави. По горе споменах, че за да имаме сила да продължим да творим е нужно да запечатваме с целувка всяка глава. Точно това ме провокира романа ми да бъде озаглавен „Запечатано с целувка".

         Какво е целувката? Знак, чрез който изразяваме любовта си към определен човек? Не! За мен целувката е нещо много повече от това да покажем любовта си! Целувката е мил жест, изразяващ нежност, доброта, милосърдие, благодарност, любов, приятелство... Приложен в различните житейски ситуации, в които попадаме всеки един ден. Тя ни помага да се борим с омразата. Една целувка би била много по ефективна отколкото един груб шамар в напрегната ситуация. Същото като една блага дума вместо арогантен израз. Една красива ласка, вместо „благодаря"...

Е, да, реално погледнато сърцето няма как да бъде целунато. Но всъщност може! Една блага дума винаги може да се сравни с целувка. Едно добро дело, също. В момента дори се сещам за една от главите в моята книга. „Направят ли ти зло, отвърни с добро" . Много често се случва околните да ти правят мръсно, а ако отвърнеш с добро - ето,на това му се казва да запечаташ с целувка!

Целувката е един страхотен начин да завършиш хубавите и не толкова хубавите глави от книгата си с „happy end".

В момента на пазара е нашумяла книгата, чието заглавие е „Запечатано с целувка", но не, това не е моят роман...Тази се отнася за любовните писма на Велики мъже, доста по различна от моята, която създавам. Но също ценна, защото блика обич и доброта! Макар и пълна с разочарования тя е запечатана с целувка!

Е, ами ние? Та ние сме истински творци с висок рейтинг, може книгите ни да не се продават по пазарите, но си има причина! Те не могат да бъдат преписвани и размножавани, те са единствени и неповторими! Всеки неволно пише своята книга. Изпълнена с чернови, белови, разляно мастило или размазан коректор. Някои запечатват главите с целувка, втори с болка, а трети с целувка изразена чрез болка. Въпрос на избор! Все пак сме различни хора с различни съдби! Поставям удивителна и запечатвам с целувка!

 

 

 
Различни хора, различни идеали, различни неволи и красоти. Случват се различни неща по различно време, в различните човешки съдби. Прекалено сложно ли е? Или се опасяваш, че подражаваш на някого и те навестяват мисли за еднаквост?! О, повярвай ми, различен си – ти си единствен! Да, ти си човек, и аз съм човек, той и тя също…,но с различен живот! Подобни много – ти неповторим! Аз, тя и той също…!
Всеки от нас живее свой живот. Дава, взема, моли се, търпи, прощава, обича, мрази, вярва…Пише своята книга - изписана страница, след това още една, и още една…Един живот, един роман. Дотолкова криминален, колкото и романтичен, толкова реалистичен, колкото и фантастичен. Допускаме грешки, ала можем да ги зачеркнем, нали? Драскаме, драскаме…докато не оставим отпечатък от разлято мастило върху белия лист. Та не се ли случва така на всеки писател?! Грешки правим много в живота, някои успяваме да поставим в скоби и да забравим, ала другите, тези от които боли, точно тях затриваме с ярост и тъга! Но все пак не бива да забравяме две велики мъдри мисли: „Всяко зло за добро” и „Всяка сила е постигната с търпение и време”(Балзак). Нужна ни е сила, за да завършим поредната, посинена от мастило глава с целувка. Да запечатаме спомена и несполуката. Защото следващата глава може да бъде много по-добра. Но когато започнем да я пишем, ще пропуснем изтърканата част от страницата, която отразява разлятото мастило, тъй като драснем ли с химикала върху нараненото място, листа ще се скъса. Да, ще лепнем с тиксо, но от всяка кръпка боли…! Учим се от грешките си, мастилото все по-малко и по-малко се разлива, помъдряваме, поумняваме, живота ни опитомява!Влизаме в ролята на жребците….
Може би си задаваш въпроса как е възможно една тинейджърка да разсъждава по този нестандартен начин, но и аз като всички останали пиша своята книга – живея живота си. Едва на 15 години и аз имам разлято мастило както и неприятен детски почерк в първите няколко глави. По горе споменах, че за да имаме сила да продължим да творим е нужно да запечатваме с целувка всяка глава. Точно това ме провокира романа ми да бъде озаглавен „Запечатано с целувка”.
Какво е целувката? Знак, чрез който изразяваме любовта си към определен човек? Не! За мен целувката е нещо много повече от това да покажем любовта си! Целувката е мил жест, изразяващ нежност, доброта, милосърдие, благодарност, любов, приятелство… Приложен в различните житейски ситуации, в които попадаме всеки един ден. Тя ни помага да се борим с омразата. Една целувка би била много по ефективна отколкото един груб шамар в напрегната ситуация. Същото като една блага дума вместо арогантен израз. Една красива ласка, вместо „благодаря”…
Е, да, реално погледнато сърцето няма как да бъде целунато. Но всъщност може! Една блага дума винаги може да се сравни с целувка. Едно добро дело, също. В момента дори се сещам за една от главите в моята книга. „Направят ли ти зло, отвърни с добро” . Много често се случва околните да ти правят мръсно, а ако отвърнеш с добро – ето,на това му се казва да запечаташ с целувка!
Целувката е един страхотен начин да завършиш хубавите и не толкова хубавите глави от книгата си с „happy end”.
В момента на пазара е нашумяла книгата, чието заглавие е „Запечатано с целувка”, но не, това не е моят роман…Тази се отнася за любовните писма на Велики мъже, доста по различна от моята, която създавам. Но също ценна, защото блика обич и доброта! Макар и пълна с разочарования тя е запечатана с целувка!
Е, ами ние? Та ние сме истински творци с висок рейтинг, може книгите ни да не се продават по пазарите, но си има причина! Те не могат да бъдат преписвани и размножавани, те са единствени и неповторими! Всеки неволно пише своята книга. Изпълнена с чернови, белови, разляно мастило или размазан коректор. Някои запечатват главите с целувка, втори с болка, а трети с целувка изразена чрез болка. Въпрос на избор! Все пак сме различни хора с различни съдби! Поставям удивителна и запечатвам с целувка!