Смисъл… Не знам в какво ли точно откриваме смисъл? Понякога свеждаме смисъла до това как да си изкараме хубаво... да забравим злободневните теми... да избягаме от действителността... да се почувстваме някак - шик, полезни, добри, доволни… Понякога си мисля, че „смисъл” е „безсмислено” понятие... От философските категории, за които безкрайно може да се говори, да се спори и да се дават безброй определения. Всъщност цял един човешки живот преминава в търсене на смисъл… (в търсене на себе си ли?…) И дали някога ще спрем, за да разберем какво сме пропуснали?!... Как да достигнем до смисъла обаче, когато не ни достигат средства за елементарно физическо оцеляване, когато ни мачкат и ограничават правата ни, когато страхът се е превърнал в наш надзирател. Аха… да направим крачка и той изниква предупредително пред нас! Безпощадната реалност ограничава мисленето ни. Та каквото и да кажем, може да се обезсмисли, ако не сме надскочили ограниченията, които съзнанието ни самò е наложило... Впримчило ни е в мрежата на очакването, надеждата и емоциите, които все повече не можем да владеем… Имам една любима мисъл на Дейвид Шилър:
                   „Мрежата е, за да се хване рибата.
                   Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
                   Целта на думите е да уловят смисъла.
                   Уловен ли е смисълът - думите се забравят.
                   Къде да намеря човек, забравил думите,
                   та с него да си поговоря?!...”
  И търся… 
  Търся...


                                            ***


   Кому е нужен смисъл миг преди?...
   ...
   Много мисля над този риторичен въпрос...
   Миг преди... хубаво изживяване...
   Миг преди... щастливо събитие...
   Миг преди... оргазъм...
   Миг преди... смъртта...
   ...
   Все се питам... Ако не сме намерили смисъл
   миг преди, дали не сме живели напразно?...
   А може би смисълът е нужен, за да има след…

                                                             © Павлина Петрова