... провокирано...

    Когато някой ми каже, че пиша за обикновени и прости неща и че на всичко отгоре ги публикувам, се замислям...

    Да, разбира се. Около нас има само обикновени неща. И ние им придаваме необикновен смисъл. Всеки - колкото иска. И колкото може. В зависимост от смисъла, който влага; отношението, което има към спомен или към онова съкровено чувство, което пази, скътано в мислите. Аз, например, съм посветила стих на едно камъче. На пръв поглед - обикновено.

                       Камъче

           Необикновено камъче красиво,
           закодирано със мисълта за мен...
           Хилядолетия чувства събирало...
           В ръка го стискам и усещам теб.
                         ...

   За никого то не би предизвикало онези емоции, които ме карат да  се  чувствам "лека" и значима. Защото го свързвам с определен човек. Знам, че той е помислил за мен, защото за него означавам глътка въздух, непозната тръпка, даряваща любов... импулс, който го привежда в полет... Случваме се. Сега!
   Някъде бях чела: "Не е важно какво ти се случва. Важното е какво ти правиш по въпроса." Радвам се на обикновените неща, които ме карат да се чувствам необикновено...

  П.П. Когато нещо те докосне, или го усещаш и то придобива значим и невероятен смисъл за теб, или то просто те подминава (не го проумяваш) и никога не разбираш какво си пропуснал... 

                                                             © Павлина Петрова