Не идвай в съня ми, ако не можеш да дадеш себе си.

Аз няма да заспя, чакайки те.

Бих усетила твоето присъствие, дъха ти, ръцете ти...

Бих усетила теб, все едно съществуваш и си наистина до мен, истински.

Не бих отворила очите си от страх, че би изчезнал така, както си дошъл.

Затова ще стискам клепачи и ще мълвя името ти, за да те задържа поне за миг.

Ще чакам ласките ти, опияняващите ти целувки и ще мечтая това никога да не свършва.

Ще ме връхлетят спомени, които един по един ще трупам в душата си.

И ще чакам да чуя гласа ти.

И ще чакам да ми кажеш, че ме обичаш така, както и преди, да ми кажеш, че винаги ще си до мен.

А аз ще си представям, че все още съществуваш и ще те прегърна в спомените си.

И ще изрека, че съм те обичала и че винаги ще те обичам.

И никога няма да искам този сън да свърши.

Но обещавам винаги да остана със спомена за теб, за това, което беше, си , и ще бъдеш.

Достатъчно е, че остави следа в сърцето ми, която никога няма да залича.

А какво оставих аз в твоята душа?

О, не, събуждам се, не ?

Ти изчезваш...

Надявам се да науча отговора в следващия си сън.

Дано...Моля те ела пак... А аз обещавам да те чакам да дойдеш отново...