За красотата е писано много, да не кажа най-много! Тя заслужава, защото вече е осъзната потребност, създала и съхранила шедьоврите на всяко време, въздигаща мисълта на едно по-високо ниво – на духовно дръзновение и умение, което се контролира свише.

Красотата да виждаш, да оценяваш, да сравняваш и да искаш да запазиш като безценен дар красота за онези, които ще те наследят е неоценимото богатство за хората от всяко поколение.

Да възприемеш красотата с всички сетива, с които природата ни е дарила е венецът на щедростта на Твореца.

Да виждаш красота, да я цениш, да я възпяваш без да имаш зрение и да оставяш у зрящия усета за докосването му с красота е особена категория възприемане на света извън теб и в теб. Повече от три десетилетия работя с хора – зрително увредени, освен нормално съществуващата категория “зрящи”. Докосването със слепотата, във всеки един от многобройните и аспекти, оставя в душата на всеки нормален човек усета за докосване с една човешка трагедия, с необходимостта да помогнеш, някакъв вид съпричастност и желание да си полезен на този индивид. В много незрящи очи е потъвал погледа ми, като в непрогледна тъмнина е било усещането ми за комуникация. Дали тези индивиди са усещали моето вълнение, но са били толкова деликатни, че не са давали наяве знак или аз – зрящата съм “неграмотна”,  излишно мнителна…?… И до ден днешен не зная как да се държа в средата на незрящи, извън пряката ми офталмологична дейност, чисто емоционално…А тях, незрящите, подготвят ли се те и как, за да не са с усещането за “различни”І!  Дори времето не ми помогна да преодолея своето “различие” между зрящия и незрящия.

Като лекар – офталмолог имам задължението да прегледам индивида, да направя заключение за очното му здраве и необходимостта от последващи действия. Поставянето на диагноза, определянето на причините за заболяването, лечението и прогнозата му, както и целият процес на профилактика, лечение, рехабилитация, проследяване на този индивид са един многоетапен, многостъпален процес, изискваш различно време, понякога с години! В констатирането и изучаването на цялото многообразие от причинители – възпаления, алергени, тумори, травми, дегенерации, и др., в цялото многообразие от начало на проява, спектър от промени, ход, тежест, и др. при конкретния процес, заболяване, увреждане при конкретния индивид, има невероятна “красота “! - и необходимостта от две нормално зрящи очи, зрение, специализирани познания, непрекъснато ъпгрейдвана мисъл – светлина, за която трябва да си подготвен, за да я видиш и да можеш да я виждаш, да я оцениш, да боравиш с всеки неин цвят и нюансите му, за да видиш красотата в специалността офталмология, да я развиваш непрекъснато, да додаваш своя светлина, да не позволяваш да се превърне светлината на познанието в дефинитивен мрак!…

„НАЙ-ГОЛЯМАТА ЧОВЕШКА СМЕЛОСТ Е ДА СТРАДАШ. НА ТОЗИ СВЯТ ИМА ДВЕ КАТЕГОРИИ ХОРА, НАИСТИНА САМО ДВЕ: КАТЕГОРИЯТА НА СВЕСТНИТЕ ХОРА И КАТЕГОРИЯТА НА НЕГОДНИЦИТЕ“*.

Нека да не позволяваме на негодниците да се губи дефинитивно светлината и красотата на познанието.

-------

* - В „Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл  (преживял ужаса на концлагерите)