uFeel.me
Времето лекува…
Автор: litzyto,  10 декември 2007 г. в 00:00 ч.
прочити: 5768

Времето е нещо повече от простото отместване на стрелките на часовника. В нея е скрита магията на човешкия живот. А и не само това, може да се каже, че е най-доброто лекарство. И въпреки това то е двупосочно, както е на наша страна, така може да се обърне срещу нас.

Времето е многопосочна философска материя. Но каква магия се крие в това понятие? Защо казваме, че времето лекува? А дали наистина лекува? Нима е хубаво да забравим? Винаги ли трябва да се надяваме на времето да излекува раните ни? Аз мисля, че трябва да можем сами да се справяме с всички проблеми. Времето не ни помага, ние сами си помагаме.

 Дали наистина времето е магия или философия, има толкова много теории за времето и нейната същност, но никое от тях ни дава точно описание на времето като цяло. Лично на мен най-много ми харесва мисълта „милналото е отминало, бъдещето още не е дошло, остава само настоящето”. Ние жевеем в настоящето, затова спомените от миналото избледняват. Никога не ги забравяме, но ни се сртуват толкова далечни, че след време се сещаме за тях все по-малко и по-малко.

        Дали времето лекува, или само затъпява болката? Времето не лекува, то неможе да ни помогне да забравим любим човек или изпусната възможност, нито пък дълбока рана. Това си остава завинаги, до края на живота ни. Времето може би помага, но съвсем малко, защото с времето спомените избледняват, но това не означава, че ще ги забравим. Всичко преживяно и чувствата дори ни се струват много далечни и отминали, но пък са запаметени в съзнанието ни. Забравяме някои от тях, но при най-малкото и те отново изплуват пред нас, сякаш са се случили едва вчера. Аз мисля, че времето не лекува, не ни помога особено, то просто ни отдалечава от миналото ни. Отдалечава ни от спомените и на тяхно място се появяват други.

         Има и друго обаче, може би лекува наистина, но това зависи от самите нас. От това дали ние искаме да забравим нещо или сме се вкопчили в него дори да ни боли. Според мен тук има въздействие психиката ни. Ние сами си решаваме дали ще преодолеем проблемите си, а не времето да лекува болката. От нас зависи дали ще страдаме след провалена връзка или ще гледаме напред и ще си живеем живота. Не друг, а самите ние си зимаме поука от минали грешки, и това ни помага за в бъдеще, като ни предпазва. Един разумен човек не може да седи и да чака времето да го спаси от положението, в което е попаднал, а търси решение. Точно затова аз мисля, че времето не лекува болката, то ни прави по мъдри и само забулва тъжното минало.

        От друга страна ако нямаме силата да загърбим страданието, свикваме да живеем с него. То се превръща в нещо като мания или упора, болката ни дава смисал в живота.

        Попитах близки, роднини и приятели според тях дали времето лекува, а те всички бяха категорични, че не лекува. Всички те ми казаха, че само отдалечава болката от нас, но само ние можем да се оттърсим от нея. Аз съм на същото мнение, защото как би могло времето, това нещо за което дори не мога да дам обяснение да ми помогне? Страданието не е болест, която може да се лекува с лекарства, нито пък с времето, то е на психическа основа и изцяло в наши ръце е да се „излекуваме”.

        Нима би могла една майка да излекува болката си по загубено дете с времето? Нима ще може да забрави загубата си, да забрави рожбата си? Може би след време ще има други деца, но мисълта за загубеното ще е винаги в сърцето и. Никоя майка неможе да забрави детето си, а ако го забрави или изостави тя не заслужава званието майка. Не, времето не може да излекува това, не може да заличи тази болка и спомена, не може да запълни липсата.

      Нима Ромео е можел да забрави любимата си? Нима е можел да си помисли, че с времето ще я забрави? Той е предпочел смъртта пред живота, в който няма да е с нея. Мисля, че времето не би могло да заличи любов като тази. Не милсля, че когато загубим любимия си, човекът за когото можеш да умреш, бихме могли с времето да го забравим. Няма как да се излекува болката от загуба, като тази. А и не само любимия или любимата, същото се отнася и за родителите. Никога неможе времето да излекува празнотата от липсата на родителя. Може би след години все по-малко ще страдаме, но никога няма да се заличи болката.

       Времето лекува – какво означава това? Че забравяме болката, че вече няма да ни боли? Това е просто излюзия, когато става въпрос за душевно страдание времето е непосилно. То може да забули болката, но нея си я има винаги. Само от нас зависи дали ще продължим напред или ще останем да живеем в страдание.           

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me