През последните няколко години масово се шири явлението виртуална любов. Всекиму е известно защо и как взниква тя. Плод на главоломното технизиране на човека. Скъсяване на растоянията, съкращаване на времето, опростяване на процесите... Скоростите навлизат във всички области на живота. Та и виртуалната любов е нещо бързо, експлодиращо, спонтанно, всеобемащо, преднамерено или не, но приемано безусловно! И няма нищо по-красиво от нея! Само че в повечето случаи тя е сапунен мехур! И сапуненото балонче е прекрасно и съвършенно със своята чистота, прозрачност и форма! Всеки човек се радва и усмихва при вида на рояк мехурчета, пуснати да летят и се гонят с повея. Правили ли сте сапунен мехур с ръка? Не? С риск да ви доскучее, ще ви дам техниката: насапунисваш много добре ръката си и събираш палеца и показалеца заедно с другите пръсти в тръба, докато се образува тънка сапунена ципа в образувания от пръстите отвор. Започваш после внимателно да я издухваш през тази своебразна тръба, докато в края на дланта започне да се издува. Огъва се и се издува и ето - започва да се оформя сапуненият мехур! Точно в този момент се задържа духането, защото сапунената мембрана може да се върне обратно или да се спука и нищо да не се получи. Струва ти се, че ей сега сапуеният мехур ще се откъсне и полети! Само че още е рано! В този момент разтваряш ловко дланта си, като я превръщаш в предстартова писта за сапунения балон. И ето го! Той стои като полусфера на ръката ви и ви отразява! Полу-заченат, полу-цял, полу-искрящ!... Съвършен, велик и нетраен! Тук се изисква отново изкуство! Продължавате с насочена, премерена въздушна струя да го дооформяте и откъсвате/ отлепяте от ръката си, на която доверчиво е кацнал и го придвижвате към върха на пръстите. Трябва да имате достатъчно сапунен материал на ръката, за да не се спука преждевременно, а да се доизгради, както и да смазва пътя му по \"рампата\" до старта на неговия полет. Задържа се за миг на върха на средния пръст и о, миг! Откъсва се и полита! Плавно и леко, изящен и искрящо прозрачен, усетил още в мига на раждането си повика на небесата. Земното притегляне за него е земно отблъскване, и с антигравитация той се устремява нагоре. Лети съпроводен от възторга ви, а по прозрачната му повърхност се разливат най- нежните цветове на сипналата се светлина. Простичък е, съвършен, прекрасен и величествен едновременно! Съпровождате го с поглед, радост, удовлетоврение и гордост от сътворяването му. Но в един миг- просто изчезва! Пука се! Даже думата пука е неуместна, защото не се чува никакъв звук! Родил се и изчезнал в тишина, без звук, без мисъл, нетраен и изсъхнал! Това е то виртуалната любов! От мехура ни остава обаче радостта от забавлението, но от виртуалната любов остават нечие начесано его и нечия наранена душа, с бликнала болка. Боли ги онези, които са истински във виртуалността- такива каквито са и в реала. Те не слагат маски и нямат нужда да изграждат друг образ, защото са намерили своя истински такъв и се чувстват добре с него.Те се представят с истинското си лице и във виртуалното пространство и по същия начин възприемат и този срещу себе си- като чиста монета. За тях, лицето което виждат, е реално или така би им се искало да бъде. Затова му вярват, затова го търсят, затова му отдават внимание и енергия. И затова от него ги боли- защото сапуненият мехур се е спукал. А кому е нужно това? Защо възниква виртуалната любов? Много просто! Защото хората забравиха за любовта. Забравиха как да се обичати какво е да обичаш! Сведоха я до секса и поставиха между него и нея знак за равенство.
Само че Сътворението има свои промисли и закони, свои идеи и матрици, които, да се съдереш, не можеш да обърнеш. Щом като е казано, че любовта се възкресява, значи така и ще бъде! То така си и става!;-))) Затова възниква виртуалната любов- дори и с маски, дори и с неистински лица/ а кой може да каже със сигурност кое е истинското/! Всяка минута бъка от нови нет-връзки. Едни от тях се пренасят в реалния живот и издържат на тежестта му или не. Други се пукат като сапунени мехури още в зародиша си. Но със сигурност участващите в тези връзки се самоопознават, ако са събудени. Опознават едно по едно трите си лица/ както ги определят друидите/- това, което искаш да бъдеш, това, което си всъщност и това, което виждат другите. Ако още спят - просто си играят цял живот и трупат карма. После пак се учат да пишкат на гърне и така безброй пъти, докато си отворят очичките. И когато ги отворят - оп-па- лааа!
Оказват се до гуша в... случки, които трябва да изкупуват! И изкупвайки ги, да се самооткриват, да откриват и осъзнават любовта! Това е и основната цел на занятието! Така че, всеки си получава урока и всеки си го осъзнава в един момент на пробуждане! Дори и аз, една от гърмяните зайци!!!!;-)))))))))))))))))