След като човек се ражда и поема по своя, обсипан с радости и болки път я среща. Тя го приема с разтворени обятия и му предоставя всичко онова, от което има нужда-ЩАСТИЕ!
Денем и нощем го прегръща с невидими ръце и му шепне с нежен глас красиви думи. Тя е толкова невинна. Като малко дете, което моли за играчка. Толкова е... нежна!Всеки един от нас волно или неволно мечтае за нейните обятия.
Само едно нейно докосване те прави истински, кара те да се усмихваш! Да обичаш живота по различен начин!
Но... когато си отиде ти се чувстваш омърсен.Сякаш някой е изтръгнал с нож част от твоето сърце...