StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,735
   Потребители: 12,388
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,685
   Точки: 2,654,113
   Съобщения: 156,082
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,684

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Try

Чудя се, дали все още помниш оня малък, прекрасен и чуплив символ на  летните ни  дни, който лежи на почетно място върху бюрото ти? Дали си спомняш онази дълга музикално-бирена, опушено-светла, тъмно-звездна първоюлска вечер край морето, която приключи чак на другия ден... Помниш ли вкуса на целувките без сол, завити в края на устните? А онези устни, които само при мисълта за него се извиваха в посока нагоре, а не както сега, в  една малка, тъжна скоба...

Сещате ли се, кои бяхте преди да останат само голите сенките по стената на недовършения ви път? 

Сигурно вече не се сещаш кога започна войната. Дните преди Големия Срив, битката срещу озверението, че Ти си такава, а Той е такъв. Когато равната повърхност под краката ти се сцепи на две и ти полетя в бездната на безумието, където поглеждайки нагоре видя него с пръст върху детонатора...

Дали помниш, или искаш да си спомниш, че тези пръсти притискаха твоите с такова вълнение, че лепнеха от влага.  А дали помни той, че същите тези пръсти покриваха всяка клетка от тялото ти, до крайна фаза на физическа зависимост от  влудяващо опиянение...

Дали помни още коя беше Ти, която той искаше? Защото днес усещаш, че му е мъчно само за това, което е бил Той, когато те е искал. Да си подхвърляте вини и да не изказвате думите докрай. Или пък, ако ги изкажете да се издерете до кръв, а после да се прегръщате с влажни лица и ръце и да търсите спасение един в друг, един от друг...

Кой си ти. Коя съм аз. Как така не се запознахме никога с Ние?

Помниш ли още? И дали някога си знаела..? А той дали е забравил..?

Помниш ли, че има желания, които да прошепнеш в тихата нощ с поглед към звездите, от които да  завали надежда..?

Помниш ли...?

Сигурно да. Защото все още въздишаш по смътни картини, полуреалистични сънища и забравени дни, родени от неоплодено въображение,  където  очакваш да покълне в дебрите му от нейде довято семенцето на вятъра на промяната..

Помниш ли, че едно време се докосваше до цвета му, а сега мразиш всичко, което ти напомня , че е съществувало. Затова започваш от Него. По-скоро Него, който беше забравил преди теб, всички тези неща...

Try Ro Remember... Or Better Try To Forget...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2013-05-20
прочитания: 309
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход