Прости за коварното предателство, прости за всеки миг на болка, който съм ти причинила.
„Тогава” не знаех, че всъщност не само теб наранявам, но и себе си.
„Тогава” не знаех каква разкъсваща болка, ще причиня сама на себе си и как не ще искам да живея без теб.
„Тогава” те приемах за даденост в живота си; като някой, който неизменно ще търпи капризите ми и винаги ще върви послушно след мен...
Бях глупава...
Прости ми, моля те!
Аз зная, ще го направиш някой ден!
Но, кажи ми, аз как да си простя...