Живеем в стрес - факт!
Напук на схващането, че стресът ни действа отрицателно...
Когато съм тъжна, стресът ми помага да обърна посоките...
Когато съм излъгана, стресът ми помага да изтрезнея бързо…
Когато ме е страх, стресът ми помага да надскоча възможностите си...
Когато се чувствам объркана, стресът ми помага да намеря решението...
Когато съм безразсъдно смела, стресът ми помага да се приземя...
Когато съм отчаяна, стресът ми помага да се взема в ръце...
Когато ме нагрубят, стресът ми помага да преглътна...
Когато спирам, стресът ми помага да продължа...
Когато съм загубила ума си, стресът ми помага да си върна позициите...
Когато съм колеблива, стресът ми помага да предприема дълго отлагана реакция... Понякога - съдбовна...
Когато има в душата ми несъответствие, стресът ми помага да надмогна сушата... И да приветствам живителния дъжд...
Когато съм се заинатила, стресът ми помага да прогледна…
Когато се разболея, стресът ми помага да намеря Бог и да му благодаря, че и този път няма да ме изостави...
Вярвам, че няма да разреша на стреса да ми пречи! Посоката е ясна! Когато на прага ми кънти главозамайване, търся болката... Тя е ключът към израстването! Има винаги хора около мен, които ми помагат в търсенето... Но и приятели, които ми съдействат в преодоляването!
Вярвам!
***
Тези, които не приемат „стресът”, нека го заменят с „плесницата” - отрезняваща и тонизираща!
© Павлина Петрова