21 век – епоха на машините и парите. Времето на никого не е достатъчно. Всеки се опитва да свърши колкото се може повече неща. Поради „светлинната скорост” на нашия живот способността за откриване на красивото се притъпява. Става все по-трудно да се направи разлика между доброто и злото. Светът бива завладяван от разруха. Понякога у човек се загнезват чувства като страх и болка. В такива моменти той се обръща към своето семейство. Започва да търси закрила в родния дом от „чудовищата” навън.
Род – толкова кратко и ясно. Дума, обединяваща всичко най-ценно на земята, криейки както сила, така и слабост.
Когато не се чувстваш добре или си преизпълнен с радост къде отиваш? При семейството си. Въпреки че е най-малката социална единица то е най-могъщо. Още от малки първото,на което се научаваме, е да обичаме и уважаваме нашите близки. С всяко поредно вдишване привързаността към тях расте. Свикваме да ги откриваме около нас. Те ни вдъхват надежда за утрешния ден.
Но, както всичко друго, така и прекалено голямата обич към семейството си има своите недостатъци. Например представете си една нощ прекарана навън, сами. Липсата на любимите ни хора се чувства най-силно тогава. Сякаш си се разделил със стар навик.
Но в живота на всеки настъпва момент на отделяне. Започваме да водим самостоятелен живот. Чувстваме се независими и силни. Да, но не за дълго. В дните на безгрижна радост нахлуват и проблемите. Опитваме се да се борим сами и до някъде успяваме. Но, където остават празнини, отново се уповаваме на семейството.
Привързаността към рода е като кръговрат. Мислиш, че си успял да се спасиш, но всички започва отново. Сякаш си задържан от окови – даващи и отнемащи така необходимата свобода.