uFeel.me
Съвременна приказка
Автор: pavli,  13 октомври 2009 г. в 08:16 ч.
прочити: 2395

   Без главни герои. Както се казва - всяка прилика е случайна. Един сайт. Всички потребители в него се регистрират с псевдоними. Даже не е задължително да посочат истинските си имена. Удобно за мнозина. Дава свобода. Свобода да изразиш мислите си в стихотворна форма, като разказ или съждение. Примамливо. Отначало всички изглеждат еднакви - подредени само като имена в телефонен указател. После се зачиташ... Попадаш на фантастични творения. Оформяш свои фаворити. Било защото са те накарали да се замислиш, било защото са дръпнали чувствителна струна и са върнали спомените ти с някоя фраза или изтървана думичка... Понякога се смайваш от коментарите - съвсем недоброжелателни, злостни… Вярно - не всичко написано е достатъчно грамотно или пък изказът е размит и неясен... Но къде е отишло предимно самоуважението?! Първо - когато пишем. Хубаво е да сме по-старателни - изпращайки материал, внимателно да го оглеждаме за грешки всякакви. А когато четем - никой не ни задължава да го правим! Кой ни е дал право да се обиждаме? Ако не можем да кажем благонамерени думи… нека да подминем. Но е прекрасно, че има толкова хора, които пишат. Те са събрали смелост да изкажат съкровените си чувства или провокирани емоции! А чрез обмяната на мисли успяваме най-добре да опознаем себе си. Ако сме се лутали - да намерим пътечка... Всички сме субекти - на един му харесва едно, на друг - друго. Известността не винаги ни гарантира качество, нито пък качеството - известност. А дали някой знае какво ще отключи у този, който чете написаното?! Критиката може да бъде градивна! Да не подскачаме като ужилени на различното мнение. Да се замисляме... С всеки прочетен ред да ставаме по-добри! Така ли е?    

                                                                   © Павлина Петрова



    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me