StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,383
   Потребители: 12,378
   Автори: 4,012
   Коментари: 319,011
   Точки: 2,650,211
   Съобщения: 154,446
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,744

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Съмнения

Винаги съм си задавал въпроса защо съществуват нищожествата? Кому са угодни те? Онези живуркащи невзрачни твари, които нескончаемо консумират всичко материално и духовно. Те не са родили нито една собствена мисъл. Не са направили нито една самостоятелна крачка. Не са изпитали нито едно уникално чувство в жалкия си и недостоен животец. Но те винаги първи усвояват благата на прогреса и се настаняват най-удобно в неговите безбройни ниши. Те - поповите лъжички в своето лигаво и топло блато, ползващи наготово реализираните идеи на гениите. Гении като Едисон - вторият Прометей - дал на човечеството електрическата светлина. Гении като Ричард Треветик създал първия парен локомотив, движещ се по релсов път. И така предрешил облика на съвременната цивилизация. Гении като Ото Лилиентал и братя Райт, дарили човешкия род с първите самолети, за да може днес всеки дебелосерец да седне в класна и сигурна летателна машина и да прелети пръцкайки през цели океани между две най-отдалечени точки на кълбовидната ни планета. Изпитвам чувство на огромно възмущение от върховната несправедливост на всичко това. Ако съществува Бог, как Той допуска да се случва нещо толкова несправедливо - нищожествата да яздят гении. Как Бог допусна изобретението на гения Александър Бел, наречено телефон, рожба на което са съвременните смартфони, за да може да гледаме ужасяващи лигли, които се хилосват и водят нескончаеми безсмислени разговори или се отдават на геймърските си страсти, не по-малко гнусни от похотливите им въжделения. И защо Бог допусна изобретяването на радиоприемниците от гениалния Гулиелмо Маркони, за да се стигне до съвременните телевизионни приемници, пред които оскотели дребнави душици пилеят тонове време за своите сапунени сериали. Не - няма и не може да има нормално обяснение на цялото това безсмислие, на цялото това падение на човешкия род, на тази негова вопиюща деградация. Това ме кара дълбоко да се усъмнявам в съществуването на Бог. Това ме кара да отхвърля като безумно твърдението на библията, че човекът е създаден по образ и подобие Божие. Точно в този пункт библията демаскира тотално своята лъжовност и само идиот би приел такава нагла лъжа за истина. А следователно само кръгъл идиот би се доверил на редовете в тази явно лъжовна книга. Ако вечността и Сион съществуват, то следва те да са абсолютно защитени от човешка инвазия, защото не може да има нищо по-ужасяващо от проникване на бездуховното и низшето в обителта на най-висшата духовност. Духовност изразима пряко и експлицитно като първосъщност. Човешкият род отдавна е пристанал на сатана, който ползва постиженията на прогреса като опитен сърфист и чрез тях умножава ежесекундно, ежеминутно и ежечасно улова на човешки души. Не може да живееш в този огромен мравуняк, наречен човечество и да опазиш душата си от сатана. Той прониква и през иглени уши във всяко човешко същество, поставяйки му своя чип с три шестици. Няма как в този макроад отделни единици да бленуват за свой микрорай. Чрез една неотразима осмоза сатана се просмуква в нас и през най-дебелите прегради, поставени като защитни вълноломи пред неговите тета-вълни. Той отдавна е обсебил този свят. Затова Иисус крайно далновидно го обяви за Управител на този свят и формулира блестящо, че "човек не може да служи едновременно на двама господари - на Бога и на мамона." Самият Той се дистанцира от този свят изричайки:

"Аз не съм от света".

С което искаше да каже никой да не прави опити да го приобщава към човешкия род, род който още от времената на Лот е способен единствено на безчестие. И кръстът, след Христовата голгота, се превърна в символ на съдбовен кръстопът. Едното му рамо завинаги се насочи към вечността, а другото към царството на сатаната.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2020-01-14
прочитания: 27
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход