uFeel.me
Що е то любов и има ли почва у нас?
Автор: galya_galya,  20 юли 2005 г. в 00:00 ч.
прочити: 877
Много неща ми се случиха напоследък. Някои бяха добри, други не толкова, но всички те се случваха в името на едно възвишено и истинско нещо: любовта.
Питате ме с какво право говоря за нея?
Ами много просто – винаги съм я имала под една или друга форма.
Бих казала даже че на някои моменти съм я имала в излишък, в други съм я губила, после пак е била при мен. Понякога не съм я чувствала, но това не означава, че не съм я имала! Даже сега, може би отново е при мен, чувствам я. Тя е в мен.
Понякога се усещам, че чак ме боли от толкова много любов.
Както и да е, не искам да навлизам в толкова много предисловие, за да не изгубя основната тема, а тя е: Любовта м/у двама души-чиста, неопетнена, искрена и чувствена – това е тя.
Чувството да си щастлив, че човека, когото обичаш истински съществува там някъде. Може и да е щастлив и да е далече, далече от теб и това негово щастие да ти носи удовлетворение и някакво чувство на пълноценност, че той живее истински живот. Това трябва да те прави щастлив. Това чувство се чете по очите ти, по движенията ти, с цялата ти същност..
Някои казват, че няма вечна любов. Не е вярно! Има я! Просто те не са я почувствали, не са я изживя ли. Въобразили са си, че е тя, но са се излъгали. Има една мисъл, която гласи: “В любовта не могат да те излъжат – излъгал си се ти”. Не помня кой я беше казал, но това има ли значение?
А сега по-съществено за истинската любов:
Когато си с любимия човек, млади сте, буйни сте, влюбени до уши и се започвате да се замисляте дали връзката ви да продължи и да прерасне в нещо по-голямо, отворете фантазията, най-скритите мечти и желания и се запитайте дали ви е “еня” за този човек. Представете си се след 5, 10 или 20 год. ... Представете си ви, когато станете старци. Дали ще можете да погледнете “любимия” човек в очите и да му кажете: ” Ти си моят/а принц/еса и винаги съм те обичал/а с цялото си сърце и душа така, както те обичам и сега. Не искам да те пусна.” Представете си бръчките, отпуснатата стара кожа и същевременно блясъка в очите.. Онзи блясък, който ти казва: винаги съм бил/а твой/я.
Защото всички ние харесваме с очите си, но обичаме със сърцето си.
Готови ли сте да преживеете всички онези трудности и несгоди, които ви предлага живота? Не е нужно да се проверявате взаимно кой колко обича другия – на това изпитание ще ви подложи самият живот и то нееднократно.
Ти, готов ли си да я приемеш тогава, когато забременее и краката и започнат да се надуват и отичат?
Готов ли си да я обичаш, когато след раждането всяка нощ ще става притеснена, разрошена и в неугледен вид, за да полюлее и накърми разплаканото бебе?
Ще и помагаш ли, когато изтощена до смърт не може да стане от леглото?
Когато е изнервена или и се плаче, ще изтриеш ли сълзите? Ще я прегърнеш ли и утешавайки я да и кажеш колко много означава за теб?
А ти? Ще го приемеш ли, когато коремчето му увисне или пък стане по-голямо от обикновено?
Ще го чакаш ли, когато се завръща изтощен след работния ден, за да го дариш с целувка и топлината, която само една истински обичаща жена може да даде дори когато ти се затварят очите за сън?
Ще го подкрепяш и ще го изслушваш ли в труден за него момент?
Ще казваш ли, когато те боли, когато се чувстваш самотна?
Ще зачиташ ли мнението му така, както той зачита твоето?
Ще го приемеш ли и ще го обичаш ли такъв, какъвто е?

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me