Като капка роса, отронила се от тихата, ниска трева... Като бърз влак, задминаващ малка гара... Като късия, зимен ден, нетърпелив да прегърне нощта... Времето сякаш гони безкрая. Неумолимо се изнизват дните, годините... А ние сме в багажа на времето - носи ни на рамо чак до края...
 Иска ти се да крещиш: \"Спри Време! Сега съм щастлива! Остани, изчакай!\". А то сякаш не чува. Дните минават. Месеците се изнизват като пясък между пръстите ти. Докато се усетиш детето ти вече е пораснало, образът ти в огледалото се е сбръчкал, съпругът ти е побелял...
 Мръщиш се на годините, на изтеклото като вода от чешмата време и все пак му благодариш. \"Благодаря ти време, че така изкусно лекуваш раните ми!\". Откакто свят светува за душевните рани има само един лек и това е онзи видим и понякога невидим бързей - времето.
 Ще кажеш, че си спомняш първата ни среща. \"Сякаш беше вчера!\". А изминаха толкова много лета... Ще кажеш, че помниш първата ни целувка. Но колко блед е вече споменът ти? Спомени, спомени, спомени... Безкрайно много спомени - не можеш да задържиш всички! В теб - някъде дълбоко в дебрите на душата ти ще останат само най-истинските, най-красивите, най-силните. Останалите времето ще заличи. Сякаш с гумичка ще ги изтрие от надраскания лист на живота ти. Но ти ще си доволна и с усмивка ще гледаш назад. Ще редиш нови снимки на нощното шкафче и часове наред ще разлистваш и галиш старите албуми. Вечер ще си лягаш до своя скъп, но вече остарял, погрознял, надебелял и оплешивял съпруг и още ще ти е хубаво в прегръдките му. Ще седиш на диванчето в малката си къщичка, а край теб ще тичат и ще вдигат шум до небесата внуците ти. Ще се усмихваш през сълзи на света и ще молиш времето никога да не спира...
 Но капката роса е на върха на пожълтялата трева и се готви да падне. Влакът почти е стигнал до края на маршрута си и е в очакване на последната гара. А студеният зимен ден е подал вече ръка на нощта. Секунда, две, три и времето ще спре - за първи и за последен път в твоя живот. Ще настане тишина, покой и само някъде в малката ти къща ще се чуе едва доловим стон: \"Сбогом Време!\"...