1. Родителят НЕ Е автоматизиран уред за 24-часова употреба, а живо същество, което има предел на силите си и всекидневна нужда от почивка /безспорен факт свързан предимно с ЕГН-то, а не с каприз/.
2. Родителят НЕ Е създаден, за да служи безропотно на децата си, а очаква в ответност да получава разбиране и поне малко уважение.
3. Родителят обича безрезервно децата си и готов на всичко за тях, но под всичко, разбирай всичко, което е с етикет НОРМАЛНО.
4. Родителят, /в по-голям процент от случаите/, се предполага, че когато е решил да създаде поколение, го е направил с желание и любов, с нетърпение и вълнение, за това, когато след години се сблъсква с грозно и необяснимо поведение от страна на отроците си, той страда и се чувства обиден, наранен и предаден.
5. Родителят също има право да изпитва болка, страдание, щастие, тъга, отчаяние, емоция, любов, омраза и всички останали позитивни и негативни усещания характерни за човешката душа, без да се чувства виновен за всеки един подобен миг на себеизразяване.
6. Родителят НЕ Е клонинг на собствените си деца, така че, не очаквайте от него непременно да слуша същата музика като вас, да харесва същите филми, да се „кефи” на същите актьори. Не го съдете, ако се окаже, че във вашите очи е някак... ”ретро” - това не го прави ”стар”. Той просто има своя собствен вкус, както и пълното право на това.
7. Всеки, подчертавам ВСЕКИ родител, тайно или явно, съзнателно или не, прави планове за бъдещето на своите деца, което НЕ трябва да се етикира веднага, като „болни родителски амбиции“, а съвсем простичко се обяснява с желанието му да види детето си щастливо и живеещо по-добре от и самия него.
8. Родителят понякога също има нужда от свое лично пространство и време, което ще оползотвори в зависимост от собствените си нужди и това не го прави непременно ЕГОИСТ.
9. Когато след години децата „отлетят от семейното гнездо“ и поемат своя път в живота, Родителят, повярвайте, не очаква непременно потупване по рамото и благодарности, за всички грижи, безсънни нощи, пожертвани мигове, изплакани сълзи, пропуснати моменти, часове, изпълнени със страх и притеснения за децата си и прочие, и прочие, но от време на време едно простичко „-Как си, мамо/тате“, би изпълнило всичко гореспоменато с огромен смисъл и чувство на удовлетвореност и ЗАВЪРШЕНОСТ.
10. Родителят с гордост носи призванието си на такъв и без да се замисли би дал /буквално/ живота си за своите деца /той и без това неосъзнато за самите тях го прави дълги години/. Поради което, мили деца, когато се изправите пред родителите си, крещейки, подвластни на хормоналните си истерии, че нищо не са направили за вас и че вие сами можете успешно да се оправяте и без тях, замислете се преди това за миг, дали наистина сте прави? И ако това е така, защо само след един час, когато сте забравили за тежките си думи, дълбаещи в същото това време огромни ями в душите на мама и/или татко, вие заставате пред тях с лежерно изреченото „-дай пари, че отивам на кафе...“? След като можете и без Родителите си, защо не си осигурите действително САМИ пари за кафето?
11. Когато Родителят ви помоли да изхвърлите боклука или да вземете нещо от магазина, той НЕ го прави от скука или защото иска да ви е гадно, а вероятно има основателна причина да не го стори сам. Помогнете му, той винаги знае как да ви се отблагодари!
12. Една сълза на РАДОСТ, пролята от Родител е в пъти по-утоляваща жаждата му от хиляди езера взети заедно. А, когато Родител заплаче от мъка по или заради децата си е способен да удави целия Свят.
13. Мили деца, опитайте се да погледнете и с други очи на родителите си – те МОГАТ да бъдат и добри приятели, които никога не предават, които умеят да пазят тайна и да дадат най-добрия съвет...защото ви обичат БЕЗРЕЗЕРВНО. А вие, можете да се опитате да научите нещичко от тях и със сигурност няма да сгрешите!
14. Родителят си е ВАШ – но не като собственост, даденост или притежание... „Използвайте“ си го със здраве, любов и уважение, пазете го и запомнете – няма гаранционен срок и при „повреда“ не може да бъде подменен с друг, както и не подлежи на рециклиране. Той е единствен и уникален за всяко дете. Не го оценявайте, когато го изгубите, а му подайте ръка, докато е до вас! Дори не подозирате, колко щастие се крие в това! Успех!