StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,496
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,006
   Точки: 2,656,359
   Съобщения: 153,299
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,784

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Размисли за любовта

            Аз съм солидна баба, с преживяни години, които доста ме отдалечават от рождената ми дата и пенсионерка с четвъртвековен пенсионерски стаж. Съдбата бе благосклонна към мен и ми позволи да срещна и изживея голямата си взаимна и споделена любов, и да изпитам огромното щастие. Но пак на нея, на Съдбата й се видя, че ми е дала много хубаво в живота и рано ми отне скъпия човек. Остави ми за другарки тъгата и тази омразна самота. И Любовта! Да живея с нея,  да мисля и мечтая за  нея и... да пиша за нея - Любовта… Любовта в третата ни младост. Как си я представям ли?
            Искам да срещна сродна душа и добър другар, та в нашата чаровна трета младост да има с кого задно да изживеем последните си години.  Да можем да се гледаме влюбено в очите и да си разбираме от сладката приказка, казана и неказана. Сложила глава на рамото му, да чувам  ударите на неговото сърце, които бият в  синхрон с моето сърце. Да ме гали скъпия ми дядо по посипаната със сребро коса и да ми шепне нежно: „ мое момиче”… Аз да заравям пръсти в снежната преспа и да съзнавам с гордост, че от толкова побелели „ младежи”,  моят хубавец и единствения, неповторимия. А през дългите студени зимни нощи да се гушкаме под топлите завивки и да си приказваме, приказваме... За какво? Разбира се за миналото,  за младостта, за хубавите зрели години, за смелите планове, за обичта на внуци и правнуци, Какъв бях аз, пак аз каква бях?! Какво ни остава сега? Да се греем над жаравата на спомените, които няма да ни носят радост, но ще правят безкрайно дългите нощи къси и ще ни се иска да си приказваме още и още... И изворчето на спомените няма да пресъхва, защото водите му са събирани толкова много години.
            Съгласна съм, че страстта е до време и си остава привилегия на младите. Ние трябва да я разбираме като силно желание за общуване с този човек, който не ти е безразличен. Опазил ме бог от безстрастни, безразлични погледи…

           
Представям си любовта на младите като огън от борово клонче, чамово дръвче - буен, пламък до небето – фър, фър и след миг- два няма го пламъка, няма го отъня… А любовта на възрастните е огън от мешов, дъбов дънер - бавно се запалва, бавно гори, изгаря целият и се превръща в жар, в горещи въглени. Този огън топли. Двамата се греят на  него и те самите го сгряват, поддържайки жива жаравата в огнището…
           
Добре са тези, които са се събрали  още млади и са били заедно до старостта, до сетните си дни. Заедно не могат да си отидат от живота, но поне са го изживели с хубаво и лошо заедно. Техният огън в огнището е бил запален с борови подпалки, но е останал да гори с жарта на дъбовите дървета. Но какво да правят такива като мен, които по една или друга причина са останали сами и техният огън е угаснал. Ще отидат при друг такъв самотник и с него ще продължат да се греят на неговото огнище, но двамата поддържайки огъня на дъбовото жарава… Може ли човек без огнище, без топлина? И може ли човек да живее без любов? Има хора, които се страхуват от думата любов. Нека тогава  това да е обич- проста, човешка, сърдечна обич. Обич, която  се изразява в разбиране,  съчувствие, съпричастност, нежни топли грижи и внимание, в приятни мигове, прекарани с най- скъпия ти човек, обич, която ти връща вярата в собствените сили и жаждата за живот...

            
Всъщност, аз си мисля, че всеки, подчертавам всеки, съзнателно или подсъзнателно желае и се стреми точно към тази обич - топлина. Какво целят мнозина, като я отричат? Да си придадат по-голяма тежест ли, по-мъдри ли да се представят пред младите, че вече патили и препатили хора не се вълнуват от детинщини и младежки лудории. Те имат друго, сериозно отношение към живота и към любовта и  вече гледат философски. Е,  хубаво беше, като бяхме млади, когато любехме, но сега... Сега нека младите да се любят, а ние... Ние ще мислим за болестите си, за неизбежното и ще живеем като отшелници, забравени и от хората и от Бога. Без човешка топлина, без ласка, без сърдечни думи. Никой не може да ме убеди, че всеки скрил се дълбоко в себе си, не носи съкровена мечта  да бъде обичан и да обича. Всеки без изключение!
             Да бъде уважаван човек… Ами, че Тя или Той може да притежават всичките, ама всичките добродетели на земята, а ти да не изпиташ никакво чувство към този човек. Със съзнанието си ти ще отчетеш всичките добродетели и засвидетелстваш едно голямо, заслужено уважение, което е подвластно на съзнанието и това ще можеш да направиш и нищо повече,  ако нещо не ти е трепнало. Сърцето не разбира от добродетели. То си има свои закони - или обича, или не обича. Няма средно положение, няма тонове и полутонове, няма сенки и полусенки. Или – или!
            Любовта е като слънцето за растенията, животните, за всяка жива твар. Ще ли има живот на земята, ако го няма Слънцето? Ще ли има живот между двама, ако няма взаимна обич между тях? Любовта е мечтата,  човешкият стремеж. Дълбоко съм убедена, че на стари години е дори много повече нужна на хората. Есенното слънчице не жари, такова е едно кротко, спокойно, по- слабо грее, но затова пък е така желано и след мрачен, облачен ден и след студен ден. Есенното слънчице - топло и ласкаво... Обичта, късната - топлина и нежност. Но стига ли се слънцето с ръка? И колцина могат да се похвалят, че живеят в хармония, огрени  от взаимна обич. Колцина? Но всички трябва да я желаем, да е издигаме в култ, да я търсим… Дори само търсенето си струва усилията и е далеч по- добре, отколкото да почерниш живота си с нелюбим човек или да живееш в самота…

           
За Любовта и за мечтите възраст няма. Любовта и мечтите правят човека млад. Остарелият по дух не може вече нито да обича, нито да мечтае. Затова нека дружно да извикаме: „ Да живее любовта!”.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2013-12-03
прочитания: 565
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 9 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход