Ранена душа
Усмивката ми изчезна, в очите ми нищо не блести. Сълзите натежаха от болка  и заличиха пламъчето. Задушиха го в две разширени зеници. За какво да се събуждам и утре? Да усетя нова болка и несподелени копнежи? Към кого да бъда добра? Заключих нежноста в себе си, но все още ревностно я пазя. Може да ми потрябва някой ден.
Вече не обръщам внимание на непристойното си поведение. Знам че се превръщам в изкушение - горчиво от своята сладост. Безгрижната усмивка през вечерта е само красива фасада, нищо повече. Дрехите откриват всевъзможно повече плът, на среднощните купони не спирам да танцувам и без да искам предизвиквам чуждо желание за грях. Всичко е фалшиво. Увивам тяло около пилона. И пак не съм сама на дансинга, и пак не познавам танцуващия до мен, и пак сам център на похотливи страсти. Все ми е едно дали танците ми излъчват еротика, аз гледам с празни очи. Поставила съм бариера и не допускам нарушители. Поредния танцьор се лепва до мен и ме моли да излезем навън да поговорим. Отивам. Той ме притиска силно до себе си а аз го питам луд ли е. Обръщам му гръб и се връщам на дансинга. Не ме е страх от никой и от никого не пестя думите си. Тъпча всеки който се опитва да премине допустимата граница и не го правя с тънките високи токчета а с държанието си. Болката става още по-силна и образува едно нищо в душата ми. Дали пък не обичам още оня, който в отговор на моята искреност и любов ме нарани. Отговорът е в очите ми. Те са безкрайно море в което обидените вълни - сълзи бягят една подир друга към брега и с бясна скорост се спускат по старателно гримираното ми лице. Тази вечер аз пак съм желана и пак съм сама. Празна душа, наранено сърце. Къде съм? Защо не познавам човека до когото се събуждам. И защо изобщо ми е отредено и днес да отворя очи. Знам че моето ангелче е с друга. В душата му цари мир и спокойствие а в моята хаос. Някога и аз бях ангел, но захвърлих крилете и ореола си и отново облякох късата рокля, която  показваше всичко друго, но не и страдащата ми душа. Опитвам се да залича болката а тя става още по-силна. И така ден след ден, нощ след нощ. Дали не се изгубвам в своето безвремие. А може би е време.