uFeel.me
Пушкин - лъч на надежда в моята душа
Автор: kisssa,  17 май 2008 г. в 00:00 ч.
прочити: 748

Седя в креслото си студено и как мрачно е навън , не знам дали съм тук или някъде там ,където вълните морски мият безбрежния бряг.Тихо е ,чува се само глухото бучене на северния вятър

Чудя се коя съм ,защо живея и има ли изобщо някакъв смисъл да живея .Неиздържам вече!Седя и мисля.Какво да правя с живота си.Не знам.Взирам се в тъмнината ,но погледът ми сякаш не е в нея .Мисълта ми е далеч , тялото тук в стаята пред компютъра.Изливам гнева си от жестокия живот в празни думи и кухи фрази . Горчилката е все още там в гърлото ми, тежестта в гърдите ми

.Погледът ми се отклонява за миг и се спира върху малката ми библиотека .Взирам се и чета някакви заглавия. Пушкин!!!Взимам доста стара книга.

Лирика на Пушкин .Разгръщам овехтелите страници и прочитам няколко реда .Спирам за миг .Пред очите и в съзнанието ми отекват следните думи :НЕ , НЯМА ДА УМРА ,ВЪВ ЛИРАТА ДУШАТА ЩЕ НАДЖИВЕЙ ,ПРАХА НАД ТЛЕН ЩЕ НАДДЕЛЕЙ... Нещо в мен се пробужда .може би надеждата че има за какво да живея ..Разбирам , че чашата на съдбата ми може да бъде напълнена само ако дам надежда на себе си любов.Сърцето ми започва да бие ,сякаш сега се ражда , а може би се събужда от някакъв сън изпълнен само с кошмари. Продължавам да чета .Душата ми се извисява ли извисява ,сякаш е била оклюмало цвете на което са дали вода. Спирам за миг.Мисля ,мечтая, взирам се в среднощния мрак.Не зная дали пиша есе или някаква изповед ,но го правя.Какво ли би си помислил някой ако го прочете.В този момент не ми пука за никой и нищо.Само мисля как да живея оттук нататък и има ли смисъл да го правя.Може би да ?Пушкин със своите стихове ми подхвърли , че трябва да продължа да живея и че трябва да се боря.Не знам колко още мога да издържа.Опитвам се да бъда силна .Но дали ще успея само времето ще покаже.Както се пее в една песен : “НЕ ПОГУБВАЙТЕ ЖИВОТА ДАЖЕ ПЪТЯТ МИ ДА СПРЕ” Ви пожелавам да се борите ,да бъдете силни и да четете книги може би те ще Ви помогнат да направите своя избор . Моят апел е : “Борете се и не бъдете слаби като мен” Познавам ли себе си ?Може би да може би не !Страх ме е да се опозная добре .Не знам какво ще открия в душата си и във вътрешното си АЗ. Измъчвам се,раздирам се от всякакви болки и тревоги.Искам да съм като другите ,да не ми пука за нищо .Но не мога не съм такъв човек.Въпреки , че:

абе странни птици сме хората !Произхождаме от различен калибър.Лутаме се като заблудени овце по цял ден и много често не знаем какво правим и защо го правим.Особено същество е човека!Явно не се познава добре.Във връзка с различния калибър да обясня какво имам предвид.Хората включително и аз сме създадени от някакъв невиждан Разум,та той значи ни е подредил по свое собствено усмотрение , като всеки човек има своя отделна индивидуалност . Тази индивидуалност аз наричам калибър на човека.Моя калибър поставям по средата така да се каже златната среда , защото смятам ,че не се познавам толкова добре ,че да стана един от най-големите калибри.

Познай себе си! Как да го направя .Не съм компютър ,чиито файлове да отворя и да разбера всичко ,което ме интересува .Знам за себе си само това ,което съм си изградила сама и не мога да бъда такава каквато не съм т.е не мога да променям характера си както хамелеона сменя цвета си въпреки , че понякога искам да го правя .Харесвам се такава каквато съм .

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me