Какво ни кара най-много да страдаме?
Най-много ни карат да страдаме любимите същества. По една или друга причина...
Никой не иска да приеме любовта, която му даваш наготово... Трябва да се бориш за нея, да си я извоюваш. За да ú се насладиш по-пълно. Колкото повече те кара някой да страдаш и да го желаеш, толкова повече ти се стремиш към него. Да възстановиш равновесието... И колкото повече пукнатини трябва да запълваш, толкова повече извира любовта ти. И няма значение какво прави любимото същество – ти го обичаш такова, каквото е и такова, каквото не е. То расте в представите ти и сияе в най-примамливи краски и бляскави нюанси. Дава смисъл на мечтите ти! Довежда те до отговори, които винаги си търсил. Изпълва времето ти. Кара те да вършиш неща, които не си допускал, че можеш да направиш... Достигаш до поредното откритие! Изучаваш себе си...
А най-много боли, когато се откажеш от любовта си. И не можеш да изпиташ всичките страдания, на които тя те подлага. Тогава просто животът ти става сив, безличен, лишен от смисъл... Изплъзва се покрай тебе... И няма никога да разбереш великите тайни на света...
Да останеш „неук” и да стоиш в затъмнение! Не, не си пожелавай това! Искай да страдаш! Страданието е залог за твоето бъдещо щастие. Ти се стремиш да преодоляваш трудностите, изпитанията и проблемите, израстваш по пътя си, достигаш загадъчни върхове... Стига да не рухваш и да не се откажеш по средата... Старанието, постоянството и вярата ти си заслужават усилията и те довеждат в най-изненадващото тайнство – любовта!
***
Любовта винаги иска жертви. Дори споделената…
© Павлина Петрова