Имало едно време...
Нали така започваха приказките!
Е, мили приятели, аз, защото съм оттам искам да ви разкажа една ИСТИНСКА ПРИКАЗКА.
В един мразовит зимен ден през далечната 1979г. решило да се появи на бял и хубав свят едно момче. Било единствената мъжка рожба в цялото отделение (може би това ще изиграе важна роля в живота му!?!?!). И така, расло момчето, расло и неизбежно както е писано в дебелите книги станало мъж. И тогава започнали всичките му беди. Част от житейския му път досега минал както му е редът в учене. Хубави години, за някои, а за други... След БАЛА, на който валял проливен дъжд, че даже и градушка :)) го приели в университета. Познанията му били повече в сферата на икономиката и естествено това и учил. Че даже го завършил. Имало един малък проблем - не бил хаймана и хулиган и не висял по цял ден в кафето да сваля мацки. И сега твърди, че знае доста неща, които му помагат да си намери хубава работа.
Това беше малко отклонение от първоначалния замисъл на това излияние, но...
Идеята ми беше друга, но нямам думи да го изразя. Все пак ще опитам:
Имам един въпрос - нима добротата е порок, или просто нещо лошо, смешно, глупаво и т.н.?
Защо, когато даряваш всичко, което може да се даде + малко отгоре на човек, който ти е казал, че не иска повече болка, а само ЛЮБОВ тя се радва първите няколко дни и след това обявява, че всичко е прекалено хубаво, за да е истина и страха не й позволява да повярва в съществуването на такъв човек, който ще е вечно до нея. СТРАХ!!!
Не съм манекен, нито прасе - просто обикновен човек, който привлича с чувство за хумор, с откровеност, с безмерно дълбоките си очи, и може би още нещо:
Знам, че е доста смешно и наивно, че чак трагично, но все още се надявам, че съществува жената, която вярва в принца от приказките, ще прочете тези редове и няма да я е СТРАХ да повярва на един искрен човек с огромно и топло сърце.
Имам още много какво да кажа, но думите секват в момента.
Дано някой прочете тези редове!!!
И все пак, ако някой се осмели да коментира - feel free.