Човешкото съзнание е устроено така , че много трудно търпи промяна . Може би ще се запитате какво се опитвам да кажа . Мисълта ми е в това , че човек е устроен така , че в почти всички ситуации , признавайки или не е убеден в себе си , че е прав . А прави ли сме наистина ? Нима винаги сме прави ? Не мисля ! Просто във всеки от нас живее по един малък егоист .
Но знайте ли ? Когато вече не сме сами , когато свържем живота си с друг човек - било то приятелство или любов - се получава така , че вече не само нашето мнение е важно , не само ние сме прави или невинни при някой скандал . Въпросът , обаче , си остава - способна ли съм аз да променя нещо в себе си , нещо , което може би дори харесвам или не , да го променя , за да направя дори един човек щастлив , за да бъда и аз ? Не мога да коментирам другите , но знам при мен как е .
Години наред аз се учих да бъда силна и същевременно истинска . Бях свикнала да не се извинявам , а да замълчавам ; да не се моля , а да постигам всичко сама ; да не плача , а да се усмихвам ; да не казвам “ обичам те ” , за да не бъда наранена - нараняващият бях аз ! Тъпчех , гонех и достигах всяка една цел и мечта . Имах всичко . Почти всичко . Но на каква цена ? Бях ли щастлива ? Не !
Дойде ден , в който срещнах един човек - не просто поредният на улицата , а онзи - по-специалният - , онзи , който ми помогна . Даде ми толкова щастие , за колкото не можех и да мечтая . “Имах” го в ръцете си . Държах красива стъклена звезда . Вървейки по стъпките на живота , нещо ме спъна и аз залитнах , а звездичката щеше да падне и да стане на парченца непотребно стъкло . Опитвайки се да я хвана , разбрах какво ме препъна – собствената ми слабост , собствената ми гордост . . .
Звездата падна – не успях да я хвана . Но животът бе благосклонен – тя бе паднала върху купчина листа , тя бе останал здрава ! Даваше ми се шанс да се променя . . . Толкова усилия ми костваше при някоя моя грешка да се обърна и да кажа “ извинявай , сбърках и съжалявам “ . Но го направих ! Чувствах се жалка , когато исках да помоля , но помолих и видях , че няма нищо срамно и долно . И това направих ! В един момент изпитах нужда да си поплача , ала бях сред хора . Въпреки това оставих сълзите да се стичат по лицето ми , не ги скрих . Направих го ! Спрях се за мих и се огледах . Видях всичките си приятели и онзи човек . Отидох при тях и им казах , че ги обичам , казах го и на него . Научих се да не се крия ! Замисляйки се , осъзнах , че съм се променила , осъзнах , че моят дух се оказа по-силен и победи преградите , които сам си беше поставил . А това , повярвайте ми , е трудно ! Благодарение на един човек духът разби всички прегради .
А ти можеш ли ? Ти можеш ли да се опълчиш на собствените си прегради,страхове и тайни ? Ти можеш ли ? Защото аз . . . защото аз успях !!!