uFeel.me
Поредната лъжа за истината
Автор: Versi,  17 август 2005 г. в 00:00 ч.
прочити: 628
Изгрева не е ли прекрасен. Не е ли прекрасно, когато нещо отново се ражда, нещо победило мрака, нещо носещо красота. Болезнена красота. Човек наблюдава изгрева, красотата на слънцето пробиващо мрака и започващ новия ден. Красиви са цветовете на слънцето прегърнало облаците и планините и едновременно тъжно, защото то ще се отдръпне от тях и ще ги гледа как водят отново битка по между си. И отново се чуди кой ще излезе победител в тази нова, но и стара битка на природата със земята. Тази битка е толкова стара, колкото стар е и света, но сега денят не е започнал, сега е преходът между мрака и светлината и като че ли всички са сключили примирие и са се обединили, за да създадат една незабравимо красива гледка, която да напомня, че в света съществува и нещо красиво, чисто и истинско. Не е докоснато от човешка ръка и не е опорочено.
Но слънцето се отдръпва и отново започва един ден на лъжа измама и лицемерие. Още
един ден, в който човек трябва да се бори с демоните в себе си.
Не е ли пародия всичко около нас? Светът се събужда за нещо красиво, но заедно с това се пробужда и тъмнината в душите. Толкова зловеща, че чак нереална.
Целият свят се гради на една голяма лъжа, която никога няма да се разбере каква е.Но след първата лъжа идва втора и трета и още една, а после друга и така ще продължи докато светът съществува. Красотата от деня изчезва - изчезва удоволствието от живота и на негово място се появява огорчението и тъгата. Тъгуваш по нещо, което никога не можеш да притежаваш, но винаги се е стремиш да имаш, да се докоснеш до него. Когато някой осъзнае това в душата му нахлува вятър, като онзи, който хваща листата на дърветата през есента и ги понася в див танц, докато в тях вече няма и капка живот и тогава той ги пуска на земята да лежат безжизнени и бездиханни. Но това, което става в душата на човек е може би малко по-странно от танца със смъртта, защото човек не умира-той остава да се мъчи и да се лута, да търси отговори на неправилно зададени въпроси. Студът обхваща всяка частица, всяка клетка, всеки мускул, тъгата те обзема и става част от съществото наречено човек, слива се с него и започва да се храни и да черпи енергията и се слива завинаги със същността ни.
Проглеждането за целия ни заобикалящ свят боли толкова много сякаш някой ти забива нож в гърба. И започваш да се чудиш защо е така и от тук нататък така ли ще бъде. Ще бъдеш ли някога отново щастлив щом веднъж си осъзнал, че щастие няма. Каква пародия нали-родителите учат малкото дете, че щастието е най-хубавото нещо на света, но когато то порасне осъзнава, че щастие няма. Има мигове прекарани добре или зле, но щастие няма.
И всичко отново се оказва една голяма лъжа и тогава осъзнаваш, че около теб нищо не е истинско, а е едно голямо лицемерие и една голяма измама илюзия, увита в красива хартия и поднесена ти като подарък. Но развързваш панделката, махаш хартията и виждаш, че вътре има една подла шега за теб, а именно илюзията, че светът е красив.
И в този момент усещаш някаква тежест в гърдите и не можеш да дишаш сякаш живееш в кутийка, която с всяка изминала минута се смалява все повече и повече и накрая стига размерите на една кибритена кутийка, а ти се превръщаш в малка мравка, която трябва да работи неуморно, за да живее. Накрая се появява малко момченце отваря кутийката и…”Колко си малка мравчице не ти ли е тъмно? Чакай, ще те извадя” и ти си щастлив смяташ, че си намерил спасение, но…вместо да те извади то те смачква и…теб вече те няма и никои няма да тъжи, защото никога не те e имало - едно малко безлично същество, една мравка никому не потребна.
И тогава се събуждаш и писъкът е заседнал в гърлото ти и отново не можеш да дишаш и се сещаш, че всичко е било кошмар и доволен, че е само сън отново търсиш нежните обятия на съня-тази любовница, при която ще намериш утеха. И тогава сякаш политаш като че нещо те носи…Ами сега..
Събуди се, демоните са в теб и те чакат-викни ги и ги победи или просто ги заключи и изхвърли ключът!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me