uFeel.me
Помним ли го още …. ?
Автор: Ch0c0latta,  12 февруари 2009 г. в 17:26 ч.
прочити: 768

Какво нещо е споменът… 

Какво нещо са традициите….

Тежък е бил животът на българския народ, много трудности е трябвало да преживее, но благодарение на тях е запазил своята неповторимост !

Нашата история е съхранила неопетнени образите на великите и достойни хора, с които България винаги ще се гордее, образи, пред които винаги ще се прекланя!

Един от силните, смели български синове на майката земя, е Левски- човекът, който успя да се превърне в безсмъртен герой, човекът, който пожертва собствения си живот в името на българския народ!

Помним ли го още…? Оценяваме ли хората, всичко , което е на правил за нас?

Във време на пари и власт/най-голямата човешка страст/ сме обърнали гръб  на истинското ни аз, забрави ли сме за ценностните неща и сме извисили материалното…

А забравата боли…

Балканът всеки ден разказва за своите приказни истории, вятърът разнася легендите,а хората са глухи. Те не чуват нищо. Забързани в ежедневието си са обърнали гръб на всичко що ги заобикаля. И без да осъзнават малко по малко прекъсват  тънката нишка към миналото ни,а прекъснат ли я веднъж-няма да имаме втори шанс, ще се сбогуваме с великата си история,която е родила хиляди смели сърца,винаги готови да се впуснат в борба...

За мен Левски е един човек, чиито име вечно ще спомням.

Има ли герой, забравил за блага, награди и отдал живота си на народ,приятели, другари?

Може ли някой за миг да забрави за смелостта, родолюбието, жертвоготовността му, изпълващи сърцето му?

Как на тоз образ недостижим, мечтан портрет да изградя?

Не са ми достатъчни русата коса и сините очи. .. Ще ми се да се докосна до живота и делата му,  чувствата и мислите,които са му давали стимул да върви напред!

Ще ми се да мога да поговоря с него, макар и за малко…

Но нали знаете, че трябва да внимаваме какво си пожелаваме. Понякога всичко се сбъдва….

Ето, и моята мечта се осъществи.

В една тиха нощ той в съня ми се появи, а сякаш бе отново жив, сред нас..

Стоеше в далечината, обгърнат от топли светли лъчи, един висок и силен мъж,един светец! Стоеше пред мен и чакаше да му задам въпросите си, а аз ги изгубих в безкрайността на сините му очи, толкова дълбоки и тъжни, очи, пълни със сълзи..

Колкото и да искаше, не успя да ги прикрие, емоциите надделяха, но той не се предаваше и здраво зъби стискаше, нали е силен мъж?

Зададох му въпроса дали съжалява, за това, което е направил за нас, виждайки нищожния ни живот в 21 век? А дълго време се чуваха само звуците на нощта. Накрая се реши да ми отговори…

“ Човек сам избира съдбата си и сам чертае пътя, по който да върви. Аз можех спокойно да дочакам старините си, но предпочетох саможертвата!

Винаги трябва да има някой, който  да направи първата крачка.

Винаги съм мислил за доброто и благото на народа си, а после за себе си, но така трябва нали?

Този живот, изпълнен с напрежение, аз сам си го избрах. Никой не мога да виня. Защо да съжалявам? Болно ми е, че някои хора забравят не за мен, аз за другарите ми!

Те пожертваха живота си, проляха кръвта си, оставиха жените и децата си без обич и закрила…

Защото знаеха истинския смисъл на думата свобода - най-скъпоценното благо, което небето е дарило на човека.  Нищо не може да се сравни със свободата. Нито съкровищата, скрити в недрата на земята или в бездните на морето, нито властта, нито славата. За свободата човек смело може да жертва живота си, защото робството е най-голямото от човешките бедствия!

Какви красиви слова, но някак тъжно звучат.

Щастлива съм, че има хора, /макар и малко/ които ценят миналото си и с гордо вдигната глава разказват за героите ни!

Щастлива съм, че хората гласуваха и определиха Левски за най-велик българин!

Но защо когато помолим някой да каже две,три имена на велики хора всички се обръщат към миналото ни? Защо ли? В днешно време се срещат много малко достойни хора и не знам защо...  Времето ли се промени, хората ли ?

Но е факт! Изкривихме ценностната си система! Забравихме кое е достойно и кое не е, кое е добро и кое лошо, забравихме, че сме хора. !!! Хора , със сърца!

Загърбихме миналото си и погребахме братята си,отново!

А Левски стои в далечината и гледа хората от страни и им се чуди…

“ Защо живеете така? Защо искате да сте богати и известни? Нима парите ви правят по-добри хора? Нима и аз правих всичко за пари и власт? Нима исках да се виждам по вестниците на първа страница? Не, аз правих всичко от сърце, така ми то шептеше…  Исках да помогна на братята си, искахме да се борим за една по-добра кауза, за една по-добра България! Свободна България!

Правихме всичко за вас! Вие да сте добре, българите да са горди с историята си и с нас!

Защо пропилявате дните си тъй безцелно? Защо се отдадохте на пороците?

Защо се срамувате да се наречете българи? Защо не пазите традициите си? Защото не е модерно? Така ще загубите идентичността си! Хората по света си измислят национални герои, а вие ги имате и ги заличавате от паметта си! Защо?

И накрая той ме помоли да му отговоря на един въпрос..

Аз колкото и да исках, не можех. Не знаех какво да отвърна и неговите сълзи сякаш преминаха в моите очи…

“ Защо предметният свят одухотворихте, защо духовното опредметихте? Защо животът клони към смърт и мъртвото се сдобива с живот?

А въпросът му отеква в тишината на нощта, без отговор,без дума…

Мълча пред него с наведена глава и нямам смелост да го погледна в очите, защото в тях ще види тъжната истина, която не ще прикрия, която ще го убие отново…

Но този път ще боли много повече!

Радвам се, Апостоле, че не живееш в този век!

Някой ден, Дяконе светът ще се промени и ти ще си достоен човек, чиито цели и мечти ще бъдат реалност!

Някой ден ще се завърнеш с усмивка, а не със сълзи..

Аз ще чакам този ден! И пак ще си поговорим! Скоро...

  Весела Апостолова  

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me