StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,500
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,619
   Точки: 2,643,684
   Съобщения: 152,336
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПО СТРЪМНИЯ ПЪТ

ПО СТРЪМНИЯ ПЪТ

Вървя в тишината по стръмния път към параклис, озарен от вярата, надеждата и свещиците на вярващи, дошли преди мен.
Искам в него да оставя непосилния си товар- безсмислената същност на нещата, на чувствата, на словата...
Спирам и ги гледам как се отдалечават от мен. Край стария параклис полягат  и сякаш потъват в дълбока забарава.
А долу, в селото, пролетта е полудяла- храст до храста, цвят до цвят... Къщите порутени, но красотата на природата- оцеляла.
Навеждам се и откъсвам някакъв много ароматен стрък. Какво е това, билка или отровно биле? Как да разбера- и двете еднакво ме омагьосват, опиват...
Замислям се над човешкия живот. Раждане на еднакво призвани души, а после, развитието- различно. Едни като билки добри, други като бурени- отровни...
В природата е заложено и Доброто, и Злото. И винаги те са във схватка, но за Доброто винаги полагаме \като за полезен стрък\ много грижи, а Злото- като бурените , въпреки изскубването, рязането, унищожаването по всякакъв начин- оцелява!

Защо ли, ако Бог е добър, поставил е в ръцете на Злото Земята?
Може би, защото само след мрака, оценяваме светлината?
Човечеството се учи да живее като оцелява?
Или... Човечеството носи своя край, заложен в самото му начало?

aza_9


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2014-05-06
прочитания: 173
точки: 22 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход