StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,515
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,641
   Точки: 2,643,785
   Съобщения: 152,721
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Отговорите на тишината

            Липсва ми музиката тук, а тишината понякога ме убива… Опитвам се да мисля, да ровя в спомени да търся изходи, решения и хиляди въпроси започват да се блъскат в главата ми… “Неведоми са пътищата Божии… Разбираме божията промисъл едва когато днешното стане минало”... Чии ли бяха тия отговори и защо се докосват все повече до мен?... Изпитвам жажда и неописуем глад, искам да си сипя водка или джин с лед и лимон, да сложа една 24-каратова усмивка, за да докарам слънцето в очите си и ... да живея, ама къде ти! Не умея да пия... Имам алергия… Маската ми се прокъса вече толкова години - за друга нямам пари, нито време, а от това едва ли ще стане шедьовър, след като емоциите са ми в повечко... Животът пък ме е пернал отвсякъде и ту дяволи, ту ангели ми се хилят в очите всякак си. Писна ми и от изпитанията на оня отгоре, сякаш съм му опитно зайче...
            Сега стоя и разговарям с нещо измислено – нещо като нищо или като всичко… Знам ли какво е? Пред мен са белите листи, а аз пиша, задавам въпроси някъде в празното и сама си отговарям в тишината на времето и мястото си. Дори ми стана приятно с този образ и някак си започвам да си въобразявам, че съм влюбена в него. Сърдя му се, като не ми отговаря, защото това ме боли и бавно ме съсипва… Но не искам да полудявам все пак в самотата си…
Човек не винаги може да се оправи сам, а понякога има нужда и от топла дума, и протегната ръка… Понякога рисувам измисления си герой с голяма закачлива усмивка, светнали сини очи, леко чуплива коса … и тогава го лаская, обяснявам му се в любов и когато не получа отговор, което е напълно логично, аз започвам да го обвинявам в какво ли не – подигравки, безразличие, омраза, безчувствие, злоба, завист… Дори не мисля в този момент, че той може да има проблеми или работа и да не му е до мен, че не съществува реално, че не сме венчани един за друг!
            Ето сега му искам съвет, като споделям служебните и личните си проблеми, а той ми се хили насреща и сякаш ми разправя, че това са отговорите на тишината и самотата… А тия отговори ми се забиват дълбоко в душата и ме карат да се справям както и колкото мога сама, защото животът си е мой и само мой!...
            Тишината ли? Няма такава! Просто чувам ударите на сърцето си, а докато то бие, все ще има емоция, песен или стих някъде, които да ме издигат високо или да ме забиват дълбоко в земята и да ме карат да търся смисъл на всичко…

Рая Вид, 10.04.2014


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2014-04-10
прочитания: 380
точки: 29 (виж далите точки)
коментари: 11 (виж коментарите)
препоръчано от: 19 (виж препоръчалите)

Вход