uFeel.me
Никога неизпратеното писмо ...
Автор: syska69,  4 юни 2013 г. в 06:57 ч.
прочити: 1276
Чувствам се прекалено объркана. Пиша това знаейки, че така няма да стигне до теб, а толкова силно го искам! Искам да можеш да го прегледаш макар и набързо, но така и не намирам смисъл да взема химикала и с тъмното му мастило да го адресирам до теб! Пощата е толкова близо до нас, излизам, вървя и вече съм пред нея. В ръката си стискам силно това писмо, припомням си всеки ред, представям си те как небрежно разкъсваш плика, как го поглеждаш и с усмивка започваш да го четеш. Стоя на прага на вратата на пощата. Стоя. Поглеждам гишетата за изпращане на писма, поглеждам и писмото. Стискам го все по силно. Сълзите се стичат. Хората объркано ме гледат, но никой не смее да пита какво се случва. Стоя. Втренчвам се в нищото и побягвам. Връщам се в нас. Отново не намерих смелост. Отварям го бързо. Отново зачитам редовете, които написах. Обръщам се шеговито към теб, опитвам се да се получи весело писмо, такова с което да се смееш, но си спомням сълзите които пролях пишейки го. Те се стичаха по лицето ми, толкова парещи. Не исках да го правя, но реших да ти споделя нещо. Разказвам ти за чувствата си към едно момче. Момче, което обичам, момче без което не мога, момче донесло ми голямо щастие и огромна болка. Пиша ти за няколко наши срещи и как все по-трудно ми става след всяка да кажа \"Довиждане\" . Знам, че не е \"Сбогом\" , а само \"Ще се видим скоро\" , но тези думи раздират сърцето ми и го разпиляват на хиляди парченца. Обяснявам ти, че усмивката не слиза от лицето ми до последния миг с него, но видя ли го как си тръгва сълзите без разрешение потичат, колкото и да се опитвам да ги скрия. Описвам ти го като най-прекрасният човек, който съм срещала някога. Бързам да ти спомена как този човек преобърна светът ми и ме промени, как този човек ме накара да повярвам, че любовта съществува. Питам те дали знаеш на какво друго ме научи? Знам, че и ти ще се питаш това след като прочетеш въпросът ми, за това бързам да ти отговоря. Научи ме, че да обичаш не е нужно да ти отвръщат със същото. Научи ме, че в любовта няма място за егоизъм и не моето, а неговото щастие е на първо място! Научи ме да се раздавам и да не спирам, да не се отказвам да доказвам това което е в мен! Научи ме, че трябва да се радвам на това което имам, а не да го отхвърлям, защото искам нещо повече! Научи ме да обичам истински, макар той да не ме гледа със същите очи! Помогна ми да разбера много неща! Помогна ми да се справям с изпитанията на живота! Даваше ми рамо да поплача и ме утешаваше без да иска нищо в замяна! Направи ме по-добър човек! Говоря ти за него все едно не го познаваш. Не можех да пиша повече, силите ми не ми стигаха. Плачех, плачех с глас, виках, влачех се на земята, но трябваше да довърша писмото. Питах те последен въпрос. Питах те знаеш ли кой е той?! Не, не знаеш?! Това си ти! Имах нужда да ти го кажа! Прочитайки и последната дума отново сълзите напълниха очите ми и изгаряха! Толкова силно искам да ти го изпратя, а не мога! Но защо?! Не, не ме е страх, че няма да ме разбереш - ти винаги ме разбираш! Не, не ме е страх, че няма да го прочетеш, знам че ще го отвориш в мига щом го получиш! Не, не ме е страх дали изпитваш същото - аз знам, че не е така! Страх ме е да не ме оставиш, страх ме е да не загубя и това, което имам! Страх ме е да не гледаш на мен със съжаление! Страх ме е да не те загубя!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me