В дни на срам и позор, в дни на битки и печал, родена от сливането на двете стихии - огъня и водата, една земя под Аспаруховото небе на страшен съд обречена, с прекършени криле и почернена в скръб, се бореше за свобода! За най-святото благо на света! И времето летеше, а тя клета и с разпрана гръд, по-бледа от лютика, плачевно търсеше верния път. Сякаш бе призрак, витаещ из Превала и Пирина. Тя бе земя на сладки тайни, на момци - юнаци и девойки - самодиви, земя на жар и дивна кръв. И всички болки тя стоически изстрада, а остави споменът да се разлива. Завеща ти кът цветя , човече, бездънна синева и силата на българския дух. Но днес сякаш в странен сън заспала е таз майка - юнашка. Накърнена, обругана, потъпкана, без достоинство и чест. И взират се в нея демоните зли.
А ти чувстваш как всички пътища минават през теб. Всички събития се усещат чрез твоите сетива. Това ли е твоята страна, българино? Не, ти я зазида в панела си, сякаш е Струна невяста. Потъпка националната и гордост, изхвърли на улицата несъкрушимия и дух и я остави на произвола. Тя има обаче с какво да се гордее, а от тук и ти имаш с какво - с жертвения пламък на предците си, с песните и легендите увековечили българския дух, с останалите здрави чешми, манастири, мостове, оброчища, “ защото под всеки надгробен камък лежи една част от всемирната история ” /Захари Стоянов/ .
България е достойна майка на всички ни. И на Паисий, и на Софроний, на Дякона с най-лъвското име - Левски, на Вазов, на Ботев. Те живяха, бориха се и умряха в нейно име. Нека бъдем достойните синове и дъщери на майката-светица, потомци на майката-юнашка.
И нека другия по-добре да живее, и душа с душа да се лекува, а ние да се вслушаме в Ботевите думи : “ Трябва да се сплотим, да мислим, да работим ! ”. И в това кръстопътно за нас време, в което човекът е кораб, а животът вълна да вникнем дълбоко в Ботевата молитва за България, молитва, чрез която сърцето изтерзано надава вик, кръвта яростно кипи за свобода, безсмъртен дух, хуманизъм, любов, хармония и здрави родови корени. Може би този несъкрушим българин намери Йовковата бяла лястовица, а може би тя сама кацна на рамото му ?
Ботев видя българското чрез сърцето си, вслуша се в повика на Атонския монах и стана един мъдрец, който прозря далеч в бъдещето. Той извървя пътя към Голгота в името на своето верую за национална идентичност, свобода и любов към хората, защото “ наистина най-голямата добродетел в светът - както пише Ботев в едно писмо - е добродетелта към човечеството, но какво да правиш, като са малцина ония хора, които да разберат, че тая добродетел е основана на друга - любовта към ближния ”. Това е Ботевото послание и същевременно молитва към и за бъдещото българско поколение. Нека България бъде на българите, защото Ботев откри и в незабележимите хора големите и силните характери !
Той запали факлата за свобода с едно яростно горене, горенето на своето сърце. Така както Данко, героят на Горки изтръгна своето сърце и прекъсна човешкия му пулс, за да създаде един друг пулс, пулсът на безграничната човешка любов. Ботев пожертва своя живот подобно на Данко в името на свободния народ, заслужавайки истинско безсмъртие за подвига си.
Това е Ботевата молитва за България. В нея да има достойни българи, с дълбоко национално самосъзнание, борбеност и достойнство. И наистина безсмъртната истина, доказва безсмъртието на душата. Чрез своята просба за България, Ботев проводен от някаква неведома сила, достигна до глъбините на най-дребния човек, в които трудно се поглежда и с ангелски очи. Той пося семето на бъдещия плод. Но подобно на притчата за сеяча от Библията, почвата бе различна. И посятото зърно попадаше на пътя между камъните, на земя с плевели, но и на плодотворна почва. Същото е и с Ботевата молитва, с неговите повик и идеал. Както семето на сеяча никне и ражда, но същевременно съхне и губи моща си в неблагоприятна почва, така и идеите за свобода и идентичност на този българин са чути и възприети, но и отхвърлени и обявени за старомодни и налудничави.
Няма я вече онази гордост в очите на хората, няма го онзи пламък на достойнство и любов в душите им, няма ги вече живи българския хъс и Ботевия устрем.
Има го само недостойното поведение и отношение на младото поколение, има я унищожителната му сила към историческите ни паметници, олицетворение на юнашка борбеност, ореол на едни вечни светци и особена виталност около имената на тези българи дали живота си , за да може да съществува България и днешното и потомство.
И въпреки това ценните кълнове на този сеяч са все още живи и продължават да дават и добър,и лош плод.
Ботевата молитва е чута!!!И аз съм горда, че съм българка,че съм потомка на Кирил и Методий, на Патриарх Евтимий, на Левски, на Райна Княгиня, която с голяма любов извеза “Свобода или смърт” на българското знаме и на всички техни сподвижници и деятели на културния живот в България. Горда съм , че съм българка, че гласът на Валя Балканска се извиси в космоса, глас изтръгнат от дълбините на Родопа планина, глас прославил българското име в целия свят.
И наистина Ботевата сила е в стремежа напред към свободата, към света . Горещото сърце и силната воля, вярата в победата ще ни помогнат да бъдем по-достойни българи.
Ръката, която пише тези редове може би ще изсъхне и душата, която диша може би ще издъхне, но България ще бъде вечна, така както слънцето гори, както любовта разпалва живота, както мисълта движи хората. А ти млади ми човече отвори сърцето си, както цветето разтваря венчето си за слънчевите лъчи, вслушай се в Ботевата молитва за свобода, идентичност, любов и мракът от твоята душа ще бъде прогонен!