StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,931
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,428
   Точки: 2,642,693
   Съобщения: 148,454
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Не се страхувам, че може да свърши

  Има мъже, които са безкрайни. Дори някои ги смятат за странници в този свят... А аз с теб мога да говоря дълго и за всичко, да се смея от сърце, да плача, да пея, да мисля, но единствено с теб забравям за себе си. Чувствам се уютно и добре когато си до мен и това е осъзнато усещане. Не, това е изпълващата Обич. Завладява ме и красивите думи са в една друга светлина, предишните очаквания и разочарования не са изтрити и забравени, но са в ъгъла, в своята ниша на сърцето. Правя стъпка, дори крачка хваната за ръката ти и най-важното - не се страхувам че това може да свърши. Ти ме спасяваш, защото не ме караш да си спомням миналото, а обичаш настоящето ни. Прощаваш ми избухването на обичта ми в детински и първични изблици. И аз обичам всичко твое, а това между нас не е милосърдие, състрадание, съпричастност, а взаимност. И е прекрасно. Нали това е Обичта... Уча се с теб да не се задълбочавам, премислям, да не усложнявам, анализирам, опасявам и препълвам с емоции, които тежат и болят - като знанието, а не знАенето за света. То не винаги е превъзходство, защото ни прави уязвими. "Знам, че нищо не знам", нали - за да си остана щастлива. Обгръщаш ме в своята Нирвана и лекотата е щастието, което избирам пред съжалението за каквото и да било, дори Земята да се върти наобратно. Знам, че и ти си воювал дълго - с отношението на света към теб, със самия теб и е трябвало да преживееш много докато стигнеш до пътя към свободата си и да го извървяваш с лекота. Предаваш я на мен и се получава - не съвсем веднага, но престанах да плача, усмивката и спокойствието бликат от дълбокото вътре в мен. Сърцето ми тупти в такт с чувствата. И ми е пролетно - мирисът на печени ябълки с канела, орехи и мед остават в уюта на зимата и се любувам на Изгрева, на нежния аромат на цъфнали ябълки и ухание на Обич с вкус на мед и малко сол...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2018-06-20
прочитания: 96
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход