От Библията: „... защото от каквото е победен някой, на това роб става.” - ІІ Петрово слово (2:19) Аз си го перифразирам: Ако си победител, ставаш роб на победата си. А нагласата ти е винаги да побеждаваш… Но възможно ли е това? Човек трябва да може да понася и поражения. Да изживява своя душевен катарзис и после да продължава напред. С нов ентусиазъм, с нова надежда, с ново усещане, с нови сили. Толкова позитивни мисли са изписани, за да можем да се справяме с трудностите и да оцеляваме. Но това не значи непременно победа. На всяка цена! Защо сме склонни да се самозаблуждаваме тогава? И нагласата ни да е все към печелившата позиция? Особено когато участваме в лотария, тото или друга игра на щастието. Но късметът си избира своя жертва… Да, понякога сме жертва на късмет с непредсказуеми последици… Който е имал такъв шанс, е изпитал и другите  следствия от това. Защото (по принцип) не можем да предвидим всичко и съществува потенциална възможност за всякакви изненади… Така че за каквото и да сме настроени, може да се окаже поредната ни заблуда (лъжа, която да ни разстрои).
  И стигам до извода: Да се научим да реагираме светкавично на обстоятелствата и предизвикателствата на дребните душици, алчни егоцентрици и всякакви всезнайковци и хитреци на дребно.

                                                                   © Павлина Петрова