StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,819
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,037
   Точки: 2,659,907
   Съобщения: 154,336
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,801

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

На гордия Балкан - безсмъртно ехо

„Там буря кърши клонове,

а сабя ги свива на венец…!“

 

Как да уловиш, как да подредиш терзанията и полета на един дух, който кръжи над цяла вселена, в какви коловози да съзреш онези траектории на мисълта, която разгръща пластовете на вековете, обхваща настоящето и се простира в необозримите хоризонти?

И ти остава единствено – да се докоснеш , да усетиш с душата и сърцето най-развихрените мечти на един велик българин.

Няма как да отсееш първичното и началото , защото един кратък земен живот се е вписал по неписаните закони за нравственост не само в българската литература, в българската история и е сложил своя отпечатък върху развоя на човешкия прогрес, осенил е със светлина човешките сетива с генетично заложената тревожна амплитуда на собствената си сетивност.

Непонятно е как един човек за толкова кратко време може да достигне до такива обобщения и прозрения, до такива безпощадни изводи за човешкото битие и история. В съзнанието витаят образите на Соломон – „тоя тиран развратен“, на Робеспиер и Дантон, на Прудон и Кювие… Всичко онова, що онеправдава, унижава, осакатява човека, бунтува душата на даскал Ботевия син – робската неволя, чорбаджийското високомерие и гнет, закостенелите нрави, религиозното мракобесие…, световната тирания… Оная БОРБА между роба и господаря; малодушието и гордостта, низостта и подвига…

И не чува ли съвремието оня гневен глас – „Тъй върви светът, лъжа и робство на тая пуста земя царуват“? Там, дълбоко в сърцето, като икона свети образът на Иванка Ботева. Кажете къде образът на майката Родина се е слял така спонтанно с образа на рождената майка?  И бихме ли имали поетичния паметник на черното бесило, на което „…твоят един син, о, Българийо, виси на него със страшна сила“?

Балканът е вечната обител на бурите и орлите, постеля на безсмъртните чеда, там на него лежи Хаджи Димитър, над него кръжи духът на Караджата, по него ходи Чавдар страшен хайдутин, той крие в пазвите си храбри хайдути и славни воеводи…

И до ден днешен спорим къде са посяти кръвта и костите на войводата- там някъде по Врачанския балкан. И не виждаме ли оня „тъмен облак“, простиращ зловещата си сянка над България?

 

Това е Ботев – оня съдбовен събрат на Апостола, богоизбраните – дето вървят пред кервана през бури и ветрове, лед и жарава, понесли жертвения кръст на месии!

Едно сияние, сляло лъчите на минало, настояще и бъдеще, огряващо душата българска!

И чувате ли? Балканът пее хайдушка песен…, горите я поемат, ветровете я повтарят и преповтарят, за да ни напомнят какви е деца раждала българска майка юнашка и ги е дарявала пред жертвения олтар за правда, за правда и за свобода!!!

 

Донка Ботева


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2019-06-03
прочитания: 32
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход