StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,036
   Потребители: 12,397
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,444
   Точки: 2,657,230
   Съобщения: 156,304
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Музей на наивните ми грешки

Любовта.
Тя ми липсва... Трябва човек да е изгубил способността си да чувства, за да бъде самодостатъчен. Ние не можем да оцелеем духовно без някого, когото да обичаме. Има ли смисъл останалото?…Моят живот е толкова кратък в сравнение с Вечността. И почти нищо не ще остане след мен. Малцина ще си спомнят живота ми...малка част от него. Голямата част ще е останала скрита. Завинаги.
Сякаш естествено е, когато ми е топло да престана да търся Топлината, от човека до себе си. А в студените дни на отсъствие, да настройвам съществото си да долови и запази всеки топъл полъх, от хората. Разбрах, че съмненията, обвиненията и егоизмът са влакове с еднопосочен билет, отнасящи всекидневно по нещо от Любовта...(къде ли). Дори и не разбрах откога си стоя сам на гарата – с остатъците от Навика – приел всичко хубаво за даденост.
Често – в компанията на Болката и Самотата – Бог ни дарява сетива, с които да познаем значимото около себе си. И след това ни ги оставя за известно време – като малка компенсация за стреса и липсата. Точно така открих колко много в мен е останало несподелено и колко малко съм разбирал световете на Другите. Едва тогава станах способен да отсявам дребното, което ми пречеше. Тогава малките обикновени моменти започнаха да ми нашепват скрития си смисъл – в празната от илюзии стая. А спрялото време ме хващаше за ръка, за да ме отведе в Музея на наивните ми грешки.
После вежливо ме оставяше сам – за да разгледам внимателно всички вкаменелости – парченца непочувствано щастие. Сърцето ми се свиваше при всеки пропуснат жест, при всяка неоценена нейна нежност. Усетих, че обичам... в минало време.
Но Тя вече беше при друг...По-щастлива.
- - - - -
Разбрах, че значение имат само моментите, в които сме живяли не за себе си. Иначе сме сами...
Нека се научим да “виждаме”, преди да си отиде.
Любовта.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2007-12-29
прочитания: 506
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход