Искаше да знаеш най-лошото за мен, нещата, които не съм казала на никого и съм скрила под повърхността. Как да ти обясня? Как да ти обясня щом и аз самата не съм сигурна в себе си? Как да облека в думи най-лошите части от себе си, от които бягам толкова дълго? Ще ти кажа тайните си, ще ти кажа всичко. Може пък да ми помогне. Може да ме намразиш или пък да разбереш. Не знам, но ми писна на бягам. Така че, ето сега ще ти дам това, което искаш…

Мразя те. Не е вярно, но понякога си мисля, че е така. Няма да вдигна телефона, когато ми се обаждаш, въпреки че искам да говоря с теб. Няма да ти звънна, дори и да е всичко, което искам да направя. Ще ти се сърдя, ще искам да те нараня, ще те изгоня, защото се страхувам да те допусна по-близо. Имам нужда от постоянното ти внимание, от уверенията ти, но ще ги посрещна с хладно безразличие. Ще ревнувам от вниманието, което обръщаш на другите, и ще ти се сърдя за това, че ме пренебрегваш. Чувствам те толкова близък и така те обичам един ден само, за да се сърдя и да те искам вън от живота си на следващия.

Приемам всяко събитие, всеки ден, всеки разговор като отделна част и непрекъснато търся знаци за това, че можеш да ме нараниш. Когато се чувствам пренебрегната, се сърдя и забравям, че на предишния ден си ми казал колко много ме обичаш. Толкова съм непостоянна. Има част от мен, която е щастлива и уверена, и друга – несигурна и разтревожена. През тези дни аз никога не знам коя от тях ще се прояви. Всеки път, когато си мисля, че се контролирам, че знам колко ме обичаш и съм сигурна във връзката ни, страхът и съмнението се завръщат. Може би с времето ще изчезнат напълно, но се съмнявам. Най-много да ме докарат до друга близка връзка, друг приятел, друг ден и ще се върнат.

Питаш ме какво можеш да направиш и аз просто не знам какво да ти кажа. Несигурната част от мен иска непрестанното ти внимание, нуждае се от думите и мислите, от присъствието ти. Но знам, че това не е отговорът, аз трябва да приема ограниченията на нашата връзка. Уплашената част от мен те иска вън от живота ми, защото така би било по-лесно. Изпълнената с омраза моя страна иска да те нарани, защото си мисли, че ти си я наранил. Всичко, което мога да те помоля да направиш, е да разбереш, да не се отказваш. На моменти няма да ти обръщам внимание, ще бъда груба с теб, мога и да се опитам да те нараня. А може и да се скрия от теб и да чакам да ме потърсиш, за да разбера, че още ме обичаш. Не е честно да правя всички тези неща, но ги правя. Не мога да те моля да се примириш с това, не е честно и без значение как се държа, аз те обичам твърде много, за да те подлагам на това. Но ти ме попита, и това е всичко, което имам да ти кажа.

Не ми харесва. Не ми харесва да съм несигурна и разтревожена. Не ми харесва, че съм груба и саркастична към хората около мен. Не харесвам тази част от себе си. С години я пренебрегвах и се преструвах, че това съм аз, но осъзнах, че греша. Това не съм аз, а една фалшива самоличност, създадена за да ме предпазва от света. Не беше лесно да го разбера и може би дори не съм го приела още напълно. Но аз намерих вече своя път; осъзнах, че мога да се променя, да приема тази част от мен и да й попреча да стане коя съм всъщност. Няма да е лесно и няма да стане бързо, но вярвам, че ще успея. Може би един ден ще виждам в себе си човека, който ти виждаш зад защитните ми стени, и може един ден ще позволя и на другите да го видят.

Това е за теб, но ти си много хора. Ти си хората, които са до мен сега. Ти си хората, които искам да са до мен, макар и да съм ги държала далеч от себе си. Ти си приятелите, които прогоних в миналото, онези, на които никога не простих и никога не допуснах обратно в живота си, приятелите, на които нямах възможност да кажа всичко това. Ти си хората, които ще срещна в бъдещето, хората, които ще обичам, докато отново не ги прогоня от живота си. Ти си онази част от мен, която все още се опитва да разбере коя съм. Ти си всички тези хора и още много други.