uFeel.me
Моята дума
Автор: pavli,  4 май 2010 г. в 20:06 ч.
прочити: 3036


   Бих искала моята дума да тежи. Но подготвена ли съм за това? За да кажеш думата си първо условие е да имаш желание. Хубаво е да си сигурен (или почти), че за когото е произнесена, също ще има желание да я чуе… (Има ли смисъл да казваш нещо, ако няма кой да го чуе?) Народът мъдро се е произнесъл: „Три пъти мери, един път режи…” И бих перифразирала: „Три пъти помисли, пък тогава кажи.” Но колко пъти съм импулсивна и думите ми изпреварват мислите! Поне имам основание сериозно да мисля след това… Изправена съм пред поредната трудна ситуация. Намирам пукнатини в познанията си. То не става само с говорене. Трябва да усвоя нови неща, да се поразровя из дебелите книги… Сериозно се заемам с информация - какво други са направили по въпроса. Добре се чувствам, когато знам, че имам приятели, с които да споделя. Пред кого? Къде? Как? Кога? Все въпроси, които никак не са без значение. Стигам до заключението, че за мен е важно да зная - ако не да ме разбира, то човекът отсреща да се интересува какво ще кажа, да иска да е съпричастен с моите възприятия. А не да получавам „отговор очаквано чудесен” или „оценка убийствено учтива”.
    И винаги съм искала да определя живота с една дума. Може би тя е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. Без него няма смисъл от противопоставяне, борба, устояване и твърдо заставане зад вече казана дума. Не, нека думата е УСМИВКА. Тя „железни врати отваря”. А защо да не е ЖЕЛАНИЕ?! С дебела гума го изтривам. НЕ!!! Желанието е коварно - може да придобие лавиноопасни размери и да не усетиш как примката му се затяга и ти пречи да мислиш дори… Вярната дума сигурно е ЛЮБОВ… Но дали знам какво точно е любовта?! Защо ли размишлявам?! Моята дума съм доказала с ДЕЙСТВИЯ. Обрекла ме да оставя жива следа.

                                                                            © Павлина Петрова

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me