StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,731
   Потребители: 12,388
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,685
   Точки: 2,654,113
   Съобщения: 156,078
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,684

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Морето в края на света..

Морето между есента и зимата.

То не се закача и не си играе.

То не те гали. В него няма флирт, аромат на плажно масло и отблясъци. Липсва безгрижната лятна повърхност(ност). В него има само тайнственост и спотаена магия и бурни страсти.

То те предизваква да го докоснеш, да погалиш с ръка разпенената му коса, да забиеш върхове на обувките в студения пясък и да докоснеш гръбнака на лунната пътека..

То те кара  да се събуеш и да почувстваш ефирния хлад върху кожата си.

То носи аромат на милувка, ако затвориш очи... После едно присвиване в гърдите те кара пак да се обърнеш, когато си тръгнеш от него.  Един  изтръгнат вик и молба за неотиване. Винаги се обръщаш, няколко пъти. Гледаш го.

To също те гледа втренчено, люшка се в тъмното, ветровито или бурно, спокойно, дълбоко и някак нямо.. Стъпките ти са бавни и отдалечаващи, лишени от желание да увеличат разстоянието между Него и Теб.  Морето и Той. Те са на края на света...

Искам да хукна назад по пясъка,  през дюните, през мидите, до него..

И дните.

 

Тони Тодорова

Ellan

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2012-12-21
прочитания: 290
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход