Имаш си мечта. Живееш си с нея. Всяка вечер си представяш... Лелеян копнеж... Изпадаш в безтегловност, когато всичко ти изглежда съвсем достижимо... Ако се сбъдне, дали ще е пак мечта?... А когато се случи: намесват се обстоятелства, хора, ситуации, случайности... Започваш да си задаваш въпроси. И великият Оскар Уайлд дори е възкликнал: „В живота на човека има две трагедии: едната, когато не получава каквото иска, а другата – когато го получи.”... И така, преминаваш в другия полюс – от мечтанието в сбъдването. Започваш да се бориш с условности, понятия, факти, мнения... Чувстваш се като капитан на кораб, който току-що е дал точните координати и просторите са се отворили, но вятърът внезапно е сменил посоката... Уж мечтата ти е същата... А пък усещаш хлад и неясни тръпки преминават през клетките ти. Тя се е превърнала в част от ежедневието ти. Улавяш премълчани думи или неодобрителни погледи... За друго ли започваш да мечтаеш? Нищо не ти пречи! Още и още... Толкова мечти чакат да бъдат повикани!...

                                                                          © Павлина Петрова