Искам да ме обичаш такава, каквато съм.
Искам да изсипеш всичките звезди от небосвода в краката ми. Искам да ми отдадеш цялата си душа - сега и завинаги. Искам да посветиш целия си живот само на мен. Искам моите желания да са необходимост за теб, а капризите ми да са твоята религия. Искам да стоиш пред мен като пред олтар, да ми принасяш в жертва всичко, което пожелая. Искам да се вкопчиш в мен като удавник, безропотно да лазиш в краката ми и да се молиш за моето благоволение. Да се разкайваш за всеки поглед настрани, за всеки опит да се отървеш от мен. Чувството за вина да те тормози винаги, когато решиш, че трябва да ме напуснеш.
Искам да съм твоята муза. Искам да ме рисуваш във всяка картина. Искам да имам главната роля във всеки епизод от живота ти.
Аз ще ти поднеса целия свят на тепсия. Ще те посветя в тайните си. Ще жадувам, ще копнея за теб постоянно, денонощно, всеки час и всяка секунда. Ще бъда твоя сянка, ще те следя безотказно, а ти ще се превърнеш в моя ангел-хранител. Дали това ще е любов, не знам. То има много имена. Прилича на сделка с дявола, но какво значение има, нали ще си доволен. Ще изживееш най-приказните мигове, ще се докоснеш до най-топлите места на тялото ми, ще се издигнеш до немечтани висоти, до които и фантазията ти не е стигала.
Но разбира се, ти никога няма да узнаеш това, защото ще бъдеш жертвата. Това не ще достигне до теб толкова лесно, по този разголен начин. Напротив, ще бъде облечено в измама от пурпурни устни и кадифени многообещаващи погледи. Върху теб ще се излеят кошници с нежни слова, ще стъпваш върху розови листчета. Сетивата ти ще бъдат притъпени от омагьосаното ти съзнание.
И когато се успокоиш, че всичко това е само твое, че вече е ежедневие, че аз съм като скъпа вещ, част от луксозното обзавеждане, просто ще си тръгна. Ще изчезна. В най-невъзможния момент, в най-хубавата част, още преди кулминацията на сцената да е взела връх, много преди завесата да се спусне. Ще те оставя сам. Като режисьор след постановка.
Никога няма да се усъмниш и за миг, че ще предадеш крепостта си толкова бързо и лесно. Бавно, но болезнено и мъчително ще усетиш липсата ми, ще бъдеш готов да продаваш душата си на дявола отново и отново, само и само пак да усетиш онова необяснимо чувство, което те кара да летиш, да се чувстваш най-посветения и най-нежният мъж на небето и на земята. Ще заложиш живота си на карта и ще тръгнеш да ме търсиш. А ако решиш да чакаш, ще боли още повече. Като сол в кървяща рана. Животът ти ще се обезцени. А аз ще се превърна в химера - далечна и чезнеща. И ще боли, боли…