"Истинската Любов е като вярата в призраци -
всички говорят за тях,но малцина са ги виждали!"

ТЯ съществува "от началото на живота”, обгърната с мамещи воали-като приказка. Има много лица, без да престава да бъде същата, защото може би всички изпитват едно и също чувство... Не зная. Зная само, че всеки има своята приказка и всяка носи сценарий различен от другите, защото е нашата приказка... Защото е лична. Затова и аз ще говоря за любовта видяна през моите очи и докоснала се до моето сърце. За всичко почувствано в моята приказка за любовта...
ТЯ идва ненадейно, без да иска разрешение във всички сезони, дни и възрасти. Просто един прекрасен и ужасен момент, в който се преобръща света ти. Нахлувайки в живота ти Любовта се превръща в господарка на живота ти, а ти си роб-на две очи и една топла усмивка, един образ, който веднъж завзел сърцето ти те обсебва напълно.
Сега си никой за самият себе си, но трябва да свикваш, защото ти предстой да се запознаеш с болката и да станеш герои от приказка, чието съдържание ще пишеш ти.Но не се главозамайвай. Това е просто игра. Игра на нерви и разминаване, на интереси и чувства. Игра, в която и победителят и победеният са загубили. Игра, в която болката, с която си се запознал още в началото на любовната ти история, ще бъде неотлъчно до теб, за да те убива малко по малко... Защото в любовта радостта е тъга и ще се убедиш в това, когато започнеш да си плащаш за всеки радостен трепет със сълзи, въздишки или безсънни нощи според случая.
След като и това ти стане ясно може би ще поискаш да забравиш. Дано обаче не си се вживял напълно в ролята си, защото както в приказките така и тук разстоянието и времето са без значение. Нито времето лекува, нито разстоянието убива чувствата.Други неща ги убиват-лъжите, ревността, понякога и истините, но като всеки покойник никога не биха могли да бъдат забравени напълно.
И макар че бе решил да забравиш за любовта, това си е твоята приказка и трябва да си я допишеш. И ако до сега си имал всичко, то вече май не е така. Дал си душата си, а също и подкрепа, разбиране, приятелство и мислите си дори! А щом твоят принц или принцеса притежават душата и мислите ти има и тялото ти, защото то е само марионетка на тези две неща-разума и сърцето! Даваш всичко от себе си, но в любовта няма заеми. Не броиш усмивките, целувките и ласките, за да очакваш да ти ги върнат. Те са подарък-от сърце! Склонен си по скоро да намразиш себе си, отколкото любимият или любимата. И всичко това заради един доскоро чужд човек! Изглежда добрата фея на Любовта е "пълна с правописни грешки!".
Любовта е доста сложно нещо. И ако е сложно да си влюбен в непознат, който по-късно да стане твой любим и да имате по-скоро любовна и само бегла приятелска връзка, то още по-трудно е да обичаш приятел. Тук са задълбочени любовните проблеми заради избора, който трябва да направиш: любов или приятелство? На кое държиш повече? И в двата случая не е лесно. Ако решиш да останете приятели ще го обичаш ли по-малко като мъж или жена? Какво изпитание за иначе здравата ти нервна система ще са появяващите се мъже или жени в личния живот на твоя добър приятел. Но това е само лесната част. Ами ако той или тя реши, че може да бъдете заедно поне за малко. Дали си просто утеха след преживяната любовна трагедия или за него или нея си все пак същество от другия пол, не само приятел? Тогава може би и ти ще си припомниш какво означава тя или той за сърцето ти и... Дали когато тази лудост бъде осъществена и всичко свърши нещата могат да бъдат както преди? И не са ли точно тези моменти такива, в които смяташ, че всичко си идва на мястото, за да разбереш утре, че нищо не е на мястото си?
Е,в любовта,както и в моята приказка,а може би и в други приказки не всичко е розово,но и не всичко е сиво.В началото на моята история наричах чувствата си-малка, светла капчица, в която намира огледало многоцветната, пъстра дъга. Тази капчица ме буташе в пропастта на болката, но ме вдигаше след това. Караше ме да плача, но и да се смея. Научи ме да летя и като всяка птица срещах бури и дъждове, но и безоблачно небе, дори звезди! В дълги нощи ме правеше слаба, защото съм сама, но после разбрах, че такива нощи ме правят по-силна и повече човек!
Защото любовта не е добро, нито зло, а е на границата между доброто и злото и непрекъснато криволичи по тази граница.
Веднъж бях написала, че искам да съм като Малкият принц. Като него да имам своята малка роза, която да „... прави един ден различен от другите,един час различен от другите..."защото тя ще е "моята роза".И макар да не съм Малкият принц, аз също като него дадох всичко на едно "цвете”, на една "роза”, която също като него май загубих... Не зная само дали бе "моята роза"...
В приказката на всеки има една роза, която има бодли. Често ги забива в нас волно или неволно, причинявайки ни болка, но дали раните могат да заздравеят и да простиш? Дали можеш и ти да поискаш прошка за раните, които си нанесъл? Или и ти като розата на Малкия принц ще признаеш, че обичаш едва когато загубиш любимият човек? Само защото си "толкова гордо цвете".
И въпреки болката описана в приказката ти не смяташ ли, че си заслужава да я изживееш само заради миговете щастие, които ни дарява, а то е истинско. Защото в тях забравяш себе си, миналото, настоящето и бъдещето, за да бъдеш абсолютно свободен, а най-ценна е свободата. Не сме ли истински само тогава, когато се освободим от самите себе си и от света около нас? Изглежда си дал толкова малко, но истински неща и без заеми също толкова си получил.Всичко друго изглежда лъжа.
Макар това което казах до сега да е лудост,аз не твърдя,че съм нормална,а и всички хора на този свят СМЕ ЛУДИ!
Това е моята приказка за любовта. Тази болка, игра и лудост-а не са ли лудите щастливци? Аз не съжалявам, че тя съществува, че я познавам, защото много ми взе,но и много ми даде.И въпреки всички бодли, които заби в мен розата пуснала корен в душата ми, аз отдавна съм простила, защото на това ме научи любовта. Простих заради това, което съм, което е и което сме.
!И макар да я загубих, когато бе най-близо да мен, любовта все още е най-ценна за мен. Защото и розата в приказката ми е най-ценна, а ТЯ е ЛЮБОВТА!