Всеки сам е крояч на собствения си живот...
Захвърля вродения си мързел.
Впряга умствените си способности.
Приема изненадващите обстоятелства като предизвикателства.
Продължава, въпреки страховете си.
Радва се на малките неща.
Не забравя приятелите си.
Стреми се към израстване, а не към повишение.
Приема, че е важен краткотраен миг щастие, а не - безкрайно страдание.
Освобождава се от миналото и помни поуките.
Трупа богатства в душата си и от липсите.
Не спира да мечтае.
Усмихва се, въпреки болката. Но знае, че тя му е необходима.
Вярва, че всичко е в собствените му ръце.
Благодари на Бога, че му показва пътя.
Дори, ако не избере тези стъпки, то пак си е собственото му решение и сам си е създател на живота. Има възможност винаги да си направи съответните изводи, да промени мислите и поведението си... Поглежда към миналото - тогава пред него е имало бъдеще... Дали се е състояло бляскаво? И дали се е съшила сполучлива съдба? Времето ще покаже...
© Павлина Петрова
\"Изплетени пътеки\" - 2008