uFeel.me
Красивото - това е красотата, видяна през очите на душата
Автор: keitito,  24 юни 2011 г. в 14:53 ч.
прочити: 578
 

Какво е красотата? Къде можем да я открием? Отговорът е един красотата е навсякъде около нас и ако имаме очи за нея можем да я забележим дори и в най-незначителните неща.  Можем да я открием в изгрева и залеза, можем да я видим в усмивката на хората, с които се разминаваме на улицата - в детския смях на играещите деца,  можем да я усетим в песента на птиците  и в слънцето, което ни гали със своите лъчи, та дори можем и да я открием в полъха на вятъра, можем да я открием в аромата на едно цвете, можем да я доловим в една картина, красотата може да бъде в благородната постъпка и в любовта. Защото красотата можем да я възприемаме с допир, слух, обоняние,  зрение, но тя е и усещане, което се усеща единствено и само със сърцето и душата. Красотата е в нашите души и нашите сърца. Ето защо красотата е навсякъде около нас и винаги можем да я открием ако искаме, защото тя е съвкупност от най-съвършени цветове и форми, тя е в нас и навсякъде около нас- в главите, в усмивките, в очите и душите ни.  Човек има достатъчно време през своя живот да търси и да открива красотата във всеки и във всичко, но не да я открива с очите си, а да я търси и да я намира с душата си. Дори в нашето ежедневие ние сме заобиколени с красота, много често това, което търсим е пред очите ни, то е пред нас, но просто ние нямаме очи, за да видим неговата красота или може би от забързаното ежедневие просто пропускаме да я забележим.

Всеки човек намира красотата в различни неща, за всеки човек красотата има различно значение.  Едни намират нещо за красиво, други  не го харесват, аз харесвам онези неща, които са успели да се докоснат до сърцето ми и са ме впечатлили по някакъв начин, които са оставили някаква следа в мен. Всеки ден се уча да откривам и оценявам не онова, което е видимо за очите ми, не онова до, което мога да се докосна, не онова, което може да ме подведе с хубавата си външност, а се стремя да се науча да откривам истински красивото, стремя се да се науча да „виждам\" нещата с очите на душата си.

Има два вида красота- външна и вътрешна красота. Външната- е тази, която можем да  видим с просто око, а вътрешната - нея я виждаме с очите на душата си. Тук идва и въпросът, каква е приликата и каква е разликата между двата вида красота? Разликата между външната и вътрешната красота се състой в това, че външната красота с времето избледнява, тя е краткотрайна, тя е преходна и е само за някакъв момент от живота на човек, дори можеш да я загубиш само за един миг, докато вътрешната красота няма как да избледнее, няма как да се промени във времето, тя остава до края на живота, нея няма кой да я отнеме. Дори човек да е външно грозен от него може да „сияе светлина\", може да излъчва толкова позитивна енергия, която да омагьосва околните. Ето защо точно тази вътрешна красота трябва да търсим и да се научим да откриваме. Приликата между тях е, че красотата сама по себе си означава нещо хубаво, а още по-хубаво е, когато двете са неотменно свързани. Красотата ни е  дарена от Бога и истински щастливец е този, който я притежава, но още по-щастлив е този, който притежава умението да я открива и цени, защото истинската красота понякога остава незабелязана от хората.

Не винаги красотата означава външна хубост и не трябва да я търсим само в нещата, до които можем да се докоснем с поглед, а трябва да се опитаме да я откриваме в нещата, които не са видими за очите, а само за душата. Много често красотата е скрита и не може да се долови само с поглед, както се казва „Всичко най-хубаво е невидимо за очите\", ето защо трябва да се научим да виждаме и оценяваме нещата и хората не по това, което виждаме, а по това, което всъщност са, да се научим да гледаме през тях, т.е. да виждаме с душата си. Защото един човек може външно да е много красив, но под тази красота да се крие същността на лош, лицемерен, егоистичен човек и обратното, не чак толкова на пръв поглед привлекателен човек, може да се окаже истинско съкровище. Именно заради това трябва да се научим да виждаме през очите на душата си, защото не винаги външната красота означава духовна красота. Очите често могат да ни подведат, но очите на душата ни не биха ни подвели, защото те виждат нещата такива, каквито са в действителност  и дават вярната оценка.

До вътрешната красота могат да се докоснат само тези, които притежават нужните сетива за нея. Истинската красота, това е вътрешната красота и ние няма как да я видим с просто око, няма как да я докоснем с ръце, можем само да я усетим и да я почувстваме със сърцето и душата си. Само истински добрите хора могат да усетят тази красота, защото красотата означава добро, а доброто се крие вътре в нас. Истинската красота е не видима за очите, тя е достижима единствено и само за душата и сърцето.

Но въпреки всичко казано до тук, не е учудващ факта, че физически красивите хора ни привличат много повече към себе си. В много от случаите ние харесваме повече физически привлекателните, отколкото физически непривлекателните хора.  Често ние сме склонни да преписваме положителни черти и качества на тези, които откриваме, че са  привлекателни, и негативни на тези, които са непривлекателни. На физически привлекателните ние приписваме повече отзивчивост и отговорност, очарование, чувствителност, топлота и чувственост.  Но когато ние сме привлечени от физическата красота сме толкова заслепени и всичко ни изглежда толкова прекрасно, че нямаме очи да видим или просто не искаме да видим другото лице на човека, който стой пред нас. Омагьосани от външната красота, човек е склонен да вижда само светлата страна, положителните страни на човек, а тъмната страна остава скрита за очите, но това не означава, че тя ще остане вечно скрита, напротив и тя ще се появи някой ден, подценяваната и омаловажавана тъмна страна ще ни докаже, че човек трябва да се оценява и гледа с „очите\" на душата. Когато човек е привлечен от външната красота, то той е склонен винаги да идеализира нещата, и да преписва качества и черти, които другият не притежава и точно от тук идва и разочарованието, защото много от положителните качества, които сме преписвали нямат същото значение и смисъл.

Често привлечени от външната красота, забравяме или не искаме да вникнем във вътрешната красота на човека, което може да ни струва твърде скъпо, защото с времето човек се променя, външната красота също, ето защо това, което сега ни превлича след време може да ни се струва банално и дразнещо, но ако сме привлечени от вътрешната красота няма как да изпитаме тази баналност и това дразнене, защото тава, което е вътре в нас няма как да се промени, няма как да изчезне във времето, това, което е човек от вътре, всъщност е истинската същност на човека. Ето защо трябва да се стремим да опознаваме вътрешния свят на хората, да се докоснем до сърцевината, до това, което е същественото за тях,  да опознаваме това, което е невидимо за очите, само око успеем да се докоснем до всичко това, ще стигнем до истинската същност на човека, който стой пред нас.                                                                           

Но  може би така сме сътворени от природата, едни да виждат и търсят красотата през очите си, а други да я търсят и оценят с душата си. Очите често могат да ни подведат, но това, което „виждаме\" с душата си никога не лъже, ето защо по-често трябва да се вслушваме във вътрешния си глас и в това, което усещаме с душата си.

Красотата можем да я открием навсякъде, а не само в хората, с които се срещаме и общуваме. Всяко нещо сътворено от природата е дарено с красота, но нали ние ще успеем да видим тази красота, това зависи изцяло и само от нас и от нашите сетива, зависи и от това до колко сме склонни да виждаме красивото във всяко нещо и до колко успяваме да го оценим.  Дори в едно малко камъче може да има нещо красиво и можем да го открием стига да имаме очи, с които да го погледнем. Красотата може да бъде в един жест в една дума, може да се открие в малките неща, които получаваме. Точно в малките неща можем да открием много красота, защото хората търсят и забелязват красотата на големите неща, а малките остават скрити и едва, когато се докоснем до тях и едва, когато ги погледнем по различен начин разбираме, какво богатство са те и каква красота се крие в тях. Всички сме чели за „Малкия принц\", който смята своята роза за единствена и неповторима, хиляди други може да приличат на нея, но за него тя е единствената. Така се случва и с нещата и хората, които са в нашия живот, мислим си, че са единствени и неповторими и не заради друго, а именно защото сме ги погледнали с „очите\" на душите си и са се докоснали до сърцата ни. А истински красиво е това, което можем да погледнем с „очите\" на душата си, само тогава наистина можем да открием красивото в един човек или предмет. Да умеем да виждаме с „очите\" на душата си, означава да умеем като рентген да изследваме вътрешния свят на нещата и хората около нас, да притежаваме способността да виждаме неща, които не са видими за очите. Красивото е това, което ние успяваме да видим там, където другите обикновено не могат да видят нищо.

                                                                                  

 

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me