Кое движи чувствата? Те се лутат из лабиринтите на мисълта напук на логиката, на страха, на нормите и общоприетите порядки... Подпалват пожар в сърдечните територии... И никакъв дъжд не е ефективен в гасенето. Напротив – извиват се едни гръмотевични бури, които се смесват със стоновете на душата... Объркването се разполага удобно в твоето тяло и в един момент вече губиш контрол... Нататък? Какво? Чувствата поглъщат всичко по пътя си – надежда, разум, остатъци от достойнство... Да... човек може да потъне само в дълбоки чувства... Ама колко дълбоки? Иска му се да се успокои с това, че е могъл да изпита благотворни емоции, макар в последствие да не ги разбира. Как да си възвърне самоувереността?! В движението насам-натам се генерира огромна енергия. Но как да я овладее?! Врящ казан! Първата мисъл е: „Пази се!” После идва любопитство. Анализирането донякъде охлажда страстите. Но за кратко. В един момент разбираш, че чувствата отново нахлуват с неподозирано постоянство и упорство. Приспособяването на душата в тялото е невъзможно. Всяко нещо се оказва борба между страх и любов! И неусетно стигаш до извода: В основата на всичко е търсенето на любов, за да се достигне хармонията, която е здраве! Какво друго има значение?!...

                                                                              © Павлина Петрова

 ***
Чувствата могат да са с положителен или отрицателен заряд, но все са изпепеляващи...