StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,678
   Потребители: 12,311
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,128
   Точки: 2,624,171
   Съобщения: 124,711
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Как нараняваме Христос днес

 

  Когато забиваме още пирони в тялото на Спасителя, ние безспорно му причиняваме неимоверна болка. Още по-жестока и страшна от тази, която е изпитал заради нас преди повече от 2000 години. Тогава пак, ние човеците Го разпнахме и проявихме жестокост, която не съществува, дори при демоните в ада.

  Как точно Го нараняваме днес? - ще попита някой. Ще ви разкажа как:

  Когато нараняваме себе си, ние всъщност нараняваме Божия образ в нас. Когато забиваме ножове в душата на ближния, ние всъщност забиваме ножове в Иисус. Когато, заплюваме някой в лицето, ние всъщност заплюваме Него, когато убиваме, ние всъщност, убиваме Бога. Но Бог е милостив и търпи... дълги хилядолетия, защото Той е Любов. За него времето не съществува. Дадено е на нас, за да можем да прозрем Истината и да се опитаме да се докоснем до Светлината, поне за ден, за час или няколко минути. Но ние свикнахме да нараняваме тази Любов- да злоупотребяваме с нея, всеки ден, всяка минута и всяка секунда, тази любов е разпъвана на кръста.. многократно. Той и сега плаче... с дъждовете от небесата, и сега обръща и другата си буза за нас, милиони пъти. Страда мълчаливо с надеждата да се покаем и да се променим. Очаква да го потърсим в себе си, дори когато сме Го изгубили по пътя на живота... Очаква нашето завръщане и страда безмълвно...

  Христос си тръгва от нашите сърца, не защото иска, а защото е изгонен оттам. Отхвърлян, мразен, поругаван. Представете си го така: като човек, който сте обичали, дали сте му надежда и след това просто сте изгонили от дома си. Бог ни обича, обича всеки един на света, без изключение... и чака да отворим залостените врати на сърцата си за Него. Да го поканим, за да ни покаже Пътя. Да изтрие сълзите, отчаянието и болката, които си причиняваме един на друг. Любовта на Бога е различна от нашата. Той винаги идва когато Го потърсим - без значение какво сме сторили.. И все пак свободната воля е изцяло наша - дали ще забиваме още пирони в плътта Му или ще се замислим. Изборът е наш...


Автор: Моник Валерѝ
дата; 27.04.2018 г.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2018-04-28
прочитания: 54
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход