Колко струва една нежна целувка на мама?! Странен въпрос. Повечето от нас са изпитали върху ненакърнените си детски бузи, така наречените майчини целувки. Следващите мисли са за тези, които не са били целувани от своите майки. Също така и за тези, които поради една или друга причина не си спомнят дали са били целувани.

Още в утробата на майките ни ние си мечтаем за техните бъдещи целувки. Трептим като току що паднало, вероятно в Монголия, от стъбълцето си памучено пухче и очакваме с нетърпение мига, в който получаваме, просто ей така, първата майчина целувка.

Майчините целувки, както мнозинството от вас са почувствали, са най-различни и изпълнени с невероятни нюанси. Всяка майчина целувка, сама за себе си, е като шедьовър, който оценяваме чак когато сме пораснали достатъчно и щем не щем сме загубили «правото» да бъдем целувани от майките ни. Тогава започваме, ако имаме сили и време, да се питаме: Какво са означавали, за нас, майчините целувки? Те, ако бъдем откровенни, са всичко което имаме в този живот. Без тях ние сме като бохеми без пари и приятели.

Аз не съм майка, но даже и в ролята ми на баща усещам как децата ми попиват моите целувки.

Майчините целувки пълнят очите ни със сълзите, които проливаме по време на беда. Те са тресавището в което никога няма да потънем. Те са красотата, която все още не разбираме. Красотата, която е така еднаква и в същото време така различна за всеки един от нас.

Какво сме ние без спомена за майчините целувки – огърлица от коприва, напомняща ни за болката, забравена напук върху гърдите ни, за да помним че сме живи. Тя е полъха, който чувстваме «излезли за малко от себе си». Тя е вярата отминаваща без да засяга чувството ни за отминалост и невъзвратимост в нашия прачовешки живот.

Най-голямото нещастие за човека е да няма спомени за майчината целувка. Такъв човек е като няколкото секунди на бора, падащ отрязан в незнайна гора. Можем ли да измерим с нещо топлината на такава целувка? Можем ли да кажем – толкова на брой целувки са достатъчни, за да пораснем смели и добри. Можем ли да простим на майките ни чувството, че не сме били целувани достатъчно от тях.

Винаги съм искал (с молба) към спомените ми, тъй като не помня майка ми да ме е целувала, да разруша разрушеното – от липса на спомена за мамините целувки – и наглася така часовника, за да ме събуди на следващата сутрин петгодишен с надеждата да получа вместо закуските на целия ми живот, една-единственна целувка от моята единственна майка.

Марин Лазаров