StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,151
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 308,005
   Точки: 2,633,322
   Съобщения: 133,409
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,754

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

КЛЮЧОВЕТЕ НА СЪРЦЕТО И СЪДБАТА

 Странно нещо е човешкото сърце. В живота ни непрекъснато влизат и излизат хора, говорим с тях, едни уважаваме, други са ни неприятни, докато практически огромното мнозинство остават в границите на безразличието, за да попаднат накрая в архива на забравата. Но тук там сред това гъмжило попадаме на личности, които имат ключе. И то се оказва, че отключва точно нашето сърце. Тогава се случва чудото.
  Ключът към човешкото сърце не е универсален! С него изначално разполагат членовете на нашето семейство, като в случая и ние разполагаме с нужните за техните. Това обаче принципно го приемаме за даденост и нещо нормално, което показва само, че човек често не оценява значимостта на това, което притежава... И когато се случи раздяла, чак тогава разбираме, че това, което ни е изглеждало тривиално, всекидневно и вечно, е всъщност сбор от мигове, които ние понякога най-небрежно сме разпилявали. А после следват моментите за равносметка и сълзите по пропуснатите възможности...
 Човек расте. Докато направи първите си стъпки в своя дом и ето, вече тича из предизвикателствата на живота. И сред тях започват върволицата от житейски срещи, а с тях и с Ключовете на Сърцето и Съдбата. Така той открива първите си приятели, но накрая живота отсява всички, докато не останат само тези, притежаващи Ключа на Истинското Приятелство. А те никога не са мнозинството...
 Всичко се променя обаче, когато сърцето му докосне Ключа на Любовта! Той сякаш не отключва, а направо разсича сърцето, като крайната цел е от две такива да направи едно общо. Но понякога, за съжаление, го разпиляла на малки парченца от кървави частици любов... Тогава единственото спасение и последна надежда е нов Любовен Ключ, който този път като грижовна майка да събере разбитото сърце, и съедини два пулса в един.
 Много са Ключовете на Сърцето и Съдбата. Много повече са обаче хората, с които се сблъскваме и разминаваме в реалността, въпреки, че всеки от тях притежава количество от такива. Въпросът е, че те не съвпадат с шифрите на нашето сърце.
  А днес като че ли е още по-сложно отпреди. Оказа се, че човек може да отключи чуждото сърце дори и без реално да се е срещал лице в лице с другия... Това е силата и магията на виртуала. Разстоянията се оказаха невалидни граници за човешките чувства и емоции...
  А може би греша и винаги да е било така? Нали преди него е имало писма, а и откакто го има човека, оттогава ги има и мечтите. Нима точно те не са есенцията от страст и желания, които ни карат непрекъснато да търсим хората, които са нужни за да запълнят празнините в сърцата ни... 

13.05.2018.

Георги Каменов

Какво ме вдъхнови?!
Днес се навършва точно една година, откакто Ели Тодорова (kris_kiss) отлетя от планетата Земя в търсене на един по-красив, хармоничен и добър свят.
Поклон пред паметта и!
Лисано, ти имаше един от ключовете на приятелството за моето сърце и то те прие в себе си. Не искам да пиша излишни думи, прнякога кратките казват повече - просто искам да спомена, че ми липсваш и често те търся, и срещам сред творбите, които остави тук.
ПП
Ще помоля да не гласувате за това ми есе, приятели.
Предварително благодаря за разбирането!
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2018-05-15
прочитания: 130
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход