Боли ме, че хиляди млади българи се разлетяха по света, ответи от гурбетчийски ветрове. Че принудени от абсурдите на съвременното ни икономическо развитие и десетилетно калпаво управление, мнозина заминаха с еднопосочни билети, без да се обръщат назад, бързайки да се спасят или открият обетованата земя на сбъднатите мечти!
А някои от тях, дълбоко обидени и наранени, сринаха мостовете за връщане обратно.
Заминаха да облагородяват чуждите градини с ума, интелекта, младостта и талантите си, с моженето и предприемчивостта си, а нашата родна градина остана да вехне и съхне обезлистена и безродна… Заминаха, незастраховани от унижението да останат подценявани и отритнати, неразбрани и чужди! Да мизерстват и търпят лишения, да живеят в самота и се борят с непознати институции за човешките си и граждански права; но по Български упорито да се доказват и побеждават, да постигат целите си въпреки всички пречки… И да заспиват със спомена за майчина прегръдка и бащин дом, за останали далече деца и любими, близки и приятели… Измъчени от носталгията по прогонилата ги, но обичана до сетен дъх България!
Заминаха, оставяйки своите родители в празни и опустели без стъпките и гласовете им домове - със свити сърца и с буца в гърлото сред напрегнатото очакване на една голяма и властна, оглушителна Тишина. Тишина, пропита със спомени, осветена от Надеждата за завръщане! Пред усмихнатите им портрети, като пред икони, скръбни майки, просълзени бащи, баби и дядовци, скритом един от друг, отправят всеки миг молитви: където и да са по широкия свят чадата им - все добри хора да срещат, все успех и късмет да имат! И да се върнат по-скоро живи и здрави, успели и щастливи!
Да се върнат и доведат обичаните отдалече и виждани на снимки само, непознаващи ги внучета, които да милват и целуват ненаситно, без да могат и думица да разменят, че чадата им български не знаят!...
Не упреквам тези, дето заминаха – всеки има право да търси Щастие! Но се моля – да носят в себе си живия светлик на българското самосъзнание и вървят по дългите пътища на голямата Божия земя с България в сърцето! Тогава жаждата им ще ги връща при кладенеца – тук, да се огледат и пречистят, да се познаят и усетят Българи! И притчата за Кубратовата тайна ще сплита на възел съдбите, ще дава всекиму сила и самочувствие. И правото да усещат себе си – пътека към душата на България!
Из \"Пътеки към Душата на България\"